Counter

WELCOME!

Welcome to my blog. Here I will post articles about my hobby and related subjects. Will provide you with information about my projects , work-in-process pictures and interesting ideas and techniques about the scale models.
I do mainly airplanes, but from time to time, there might be additional stuff.
In the beginning, the blog was published only in Bulgarian, but from late January 2011, most, if not every article will be published in English. The interesting articles already published in Bulgarian will be translated in the forthcoming months.
Enjoy!

21 февруари 2011, понеделник

P-47 Hasegawa 1/32 with Big Ed

Hasegawa has wonderful range of models in 1/32, аnd the one that we're gonna go with here is  08077. With the nice Big ED set from Eduard, we're gonna review the model and the after-market parts, completing this, rather simple and nice build.
For the exact kit you can find plenty of information, all of it concluding the same: the model is wonderful. It's easy build, nice plastics, minor gaps - everything that you need to experience the joy of modelling.The number of the parts in the kit is decent: not so many as in Trumpeter kits, nor so few like in some other brands.

Actually ,with this one, you don't need resin, nor photo-etched because it is nice enough as it is. However, if you add some, the fun is really great!
What Eduard provides with their Big Ed for the Thunderbolt? Well, it has one well detailed and realistic cockpit. A lot of additional parts for the engine: wires, plates etc.
Most of the modelers I know tend to scratch-build those, which I find boring. Eduard comes very handy in that case. I also rarely use the whole set that Czech company provides, only the things that I really find interesting. In this particular case: cockpit, engine, some parts for the flaps.
There are pretty nice landing gear improvements, which includes cables, wires, addition to the bay doors.
During the process I will mention what I use and what - not.

21 януари 2011, петък

МиГ-21бис, борд 91, Балчик 91'-92' 1/48 Аcademy

                                  
С този модел се захванах по молба на приятел, който искаше да ме включи в Group Build-а на един форум - Реактивни Прехващачи. Aз не горях от ентусиазъм това да се случи, но...някак си ме убеди. Къде заради него, къде защото имах повече от един излишен модел...и така.
Поради факта, че не исках да го разочаровам, разбърках из кашоните и намерих модела на Академи : МиГ-21МФ. В 48ми мащаб ,той не е единствения избор, но към момента, /края на лятото на 2010та/, определено бе най-добрия на пазара. Нагърбих се с нелеката задача да направя от нищо нещо: самолет МиГ-21бис който е летял в авиобаза Балчик през 90те, и който съм имал щастието да наблюдавам многократно. Само че, без никакво инфо за камуфлажа ,точните цветове, състоянието му в първите години на експлоатация, както и почти никакви допълнителни части към леко ‘бедния‘ модел на корейците. В случая удобното за мен бе, че самолета е описан като МФ от производителя, но всъщност е сгрешен. С по-обемния резервоар, вертикален стабилизатор и въздухозаборник, той всъщност е по-близко до 21бис.

Iwata TR1



 При казването на думата 'аерограф' в главата ни обикновенно се появява образа на някой Paasche или Badger от 70те години. С други думи ,подобно на писалка устройство, с изход за маркуч, спусък и изход за казанче /или вградено такова/. Това е така, защото 95% от аерографите които се произвеждат днес, са с подобен стил на изпълнение. Само че, има и алтернатива. Няколко фирми, като Tamiya, Iwata, Grex, и т.н. правят версия на аерографа подобна на бояджийски пистолет. Спусъка е изведен под основното тяло, не над него, посредством лостова система. Захвата на аерографа е точно като на пистолет, а рамото на движение е далеч по-голямо от на конвенционалния спусък.
Всичко е хем доста различно, хем съвсем същото.
 В този материал ще се спрем на един конкретен модел. Като първо ще ви споделя причината за да обърна внимание точно на него. След няколко месеца работа с Harder&Steenbeck Evolution Silverline FPC, се убедих, че за да ползваш наистина добър аерограф, трябва да имаш доста опит. Това важи особено при последния, защото, за разлика от високите класове на Iwata например, спусъка е много капризен и мек. Минимално движение дава мигновени резултати. Това е добре, ако имаш стабилна ръка, усет на художник и отбягваш кафето преди да работиш с аерографа. За добро или лошо обаче, всички сме различни и имаме различни качества и способности. Това с други думи казано, ще рече: не може всички да имат стабилна ръка, нито пък правилен усет. И това би следвало да се компенсира с тренировки. Точно в момента в който започнах да свиквам с аерографа си, реших че трябва да изтествам някаква алтернатива. Въпреки много добрите резултати които даваше, някак не беше 'моя аерограф'. Тормозих се да се упражнявам с него доста време, за да постигна резултати, които с Iwata Hp-Bh се получаваха на 15тата минута. Разбира се, това не значеше че дотам са възможностите на аерографа, а просто крайната точка на моето търпение.
 Та така, започнах аз да разпитвам приятели моделисти по света и у нас. В България, когато нещо се докаже, то става мерило за всичко останало. Това е много много грешно, но е факт. Така хората си купуват едни и същи коли, едни и същи телевизори,хладилници и какво ли още не. Понятието 'качествен аерограф' се свързва или с H&S Evolution/Infinity или с Iwata HP-BH/CH. Да, ама не е точно така. Тоест, те са много добри аерографи, наистина сред най-хубавите в света, HO имат алтернативи. И точно това забелязах при разговорите си с разни моделисти от Западна Европа. Доколкото у нас казваха: 'това е аерографа, и край!', то хората от вън, започваха да коментират и разискват опции.
 Основния 'виновник', да си взема пистолетен тип аерограф, беше Джей Лавърти. Той е популярен в средите на моделизма, предполагам повечето които четат, ще знаят за какво иде реч. Тa той ми каза следното: мойте уважения към хората които ползват Evolution/Infinity/HP-BH или който и да е подобен аерограф. Само че, аз нямам увереността,че няма да допусна грешка с толкова прецизен спусък, разчитайки само на показалеца си...
Oказа се, че той ползва TR1 и TR0, и нищо друго. След кратко проучване, разбрах че и Флойд Вернер ползва Tritium на Grex от време на време. Както и някой от японските майстори на моделизма – пистолетни типове на Tamiya.
Реших да опитам. Отдавна се канех да разбера какво е точно усещането с пистолетен тип. Взех си ТR1 и останалото е история.
Какво е толкова хубавото на този аерограф? Ами спусъка. Въпреки че изглежда по-грубоват, аерографа дава еднакви, ако не и по-добри резултати от сходните му в клас и особености пръскалки. Спусъка е повече от удобен, и като цяло създава по масивно усещане в дланта.
Предимството е двойно: когато пръскаш по малки и специфични места, или искаш тънки и прецизни линии, големия ход на спусъка дава повече място за грешка и оттам: повече прецизност. От друга страна, ако пръскаш големи повърхности, дали ще работиш с показалеца, средния пръст или двата заедно, зависи само от човека. В този случай пък, умората над ръката е значително по-малка, и това се дължи на факта ,че TR става по-скоро продължение на ръката, отколкото на средство за боравене, както по-малките аерографи от стандартен тип. Обобщено: някак всичко е по-интуитивно при това пособие.
То идва в комплект с филтър, които се използва за дръжка, но има вариант и за допълнителна дръжка, специално предназначена за TR серията, с удължител на въздушния път, и удобна ръкохватка. Разликата със стандартния филтър не е фрапираща, но я има.
Пробвах го с акрили на Tamiya, Vallejo, Gunze-Sangyo, както и с емайли на Revell, Alclad2 и Testors. Никакви проблеми, не че и нещо друго съм очаквал. Това си е Iwata, която не се различава от стандартните модели по нищо съществено освен механизма на задействане.
Приятно впечатление ми направи факта, че с толкова прецизно регулиране на спусъка, са възможни повечко ефекти при пръскането c Alclad2. Забелязал съм, че с едно- и дву- действащи аерографи има разлика, а в този случай, ефектите могат да се постигнат с една пръскалка.
Контейнера за боя е странично разположен, като е напълно съвместим със подобни от другите странично захранвани Iwata. Захванат е прилично здраво, така че да няма издънки по време на сесия.
Работи от .5 до 3.5 бара , поне до толкова го тествах с бои. По инструкция ще издържи до 5 бара, но се съмнявам на някой да му трябва подобно налягане. На .5 бара си пръска Alclad2 като че е правен само за това.
На около 1- 1.2 работи перфектно с останалите бои. Отново: голямото рамо и ход на спусъка, помагат много за прецизно и качествено нанасяне на боята върху модела.
Разглобяването и почистването не са нищо различно от на коя да е Iwata а и на повечето аерографи. Ще отворя една скоба:
Като разговарях с мистър Лавърти, той ми спомена, че НИКОГА не е разглобавал напълно аерографа, просто го продухва постоянно със разни почистващи препарати, предназначени именно за това. В магазините в Англия има доста. Той ми спомена, че тамошните магазини ще му откажат гаранция ако разглоби всичко.
Странно, защото аз съм ползвал гаранция на Iwata при положение че първото което правя като ми дойде аерографа в колета е да го разпилея на парчета.
Това е с условието ,че стандартната Iwata ползва 5 години гаранция, а британските магазини, или поне някой от тях, дават 10.
Както и да е, всеки сам преценява дали да разглобява или не, и колко често. Но е факт, че дори само с продухване, аерографите на Джей, работят безотказано вече няколко години.
Аз също не съм почиствал из основи, но все пак все още не съм се наканил, не че няма да го направя.
Като цяло, аерографа е едно преоткриване на инструмента в малко по-ергономична форма. Няма разлики , нито недостатъци, само предимства. Това разбира се, опира до удобство. Ако ви е по-удобен от стандартния, със сигурност ще се влюбите от пръв поглед.
Вариантите в които може да си го купите са 3: TR1, TR2 и TR0. Последния се продава в Англия и се различава само по дюзата. Всъщност, който и да си купите, ви препоръчвам по резервните части да засечете номерата на дюзите на другите две опции, както и на иглите и air cap-овете. Тоест, 1 аерограф, още 2 дюзи ,2 кап-а и 2 игли, и ще ги имате и трите. Аз още не съм го направил, но смятам в най-близко бъдеще. Даже доколкото си спомням при TR0, иглата беше същата като на някой от другите модели, така че остават само кап и дюза. Но го споменавам само по спомен.
Цените им не са типичните за Revolution серията, но определено си заслужава.
Като заключение мога да спомена само, че дори да не изберете Iwata, а Grex или Tamiya, стига да са 'спусъчни', няма да сбъркате. Виждал съм и Sparmax със спусък, който вероятно е копие на Iwata с малки промени, така че и той е вариант. По мое мнение, е просто въпрос на време да се наложат пръскалки от този тип, и да разчупят стереотипа. Аз останах изключително доволен. Преподлагам така ще се случи и с вас!

Приятни мигове с любимото хоби!