Hobby Mania

P-47 Hasegawa 1/32 with Big Ed

2011-02-21T15:49:00.000+02:00

Hasegawa has wonderful range of models in 1/32, аnd the one that we're gonna go with here is 08077. With the nice Big ED set from Eduard, we're gonna review the model and the after-market parts, completing this, rather simple and nice build.
For the exact kit you can find plenty of information, all of it concluding the same: the model is wonderful. It's easy build, nice plastics, minor gaps - everything that you need to experience the joy of modelling.The number of the parts in the kit is decent: not so many as in Trumpeter kits, nor so few like in some other brands.

Actually ,with this one, you don't need resin, nor photo-etched because it is nice enough as it is. However, if you add some, the fun is really great!

What Eduard provides with their Big Ed for the Thunderbolt? Well, it has one well detailed and realistic cockpit. A lot of additional parts for the engine: wires, plates etc.
Most of the modelers I know tend to scratch-build those, which I find boring. Eduard comes very handy in that case. I also rarely use the whole set that Czech company provides, only the things that I really find interesting. In this particular case: cockpit, engine, some parts for the flaps.
There are pretty nice landing gear improvements, which includes cables, wires, addition to the bay doors.

During the process I will mention what I use and what - not.

The cockpit is starting point for a kit in 99% of the cases. As I already mentioned, Hasegawa provides nice one OOB. Anyway, I was tempted to try the whole Eduard set in the cockpit bay, because everything is so beautifully manufactired!I made everything only for one day, but I worked nearly 10 hours. The interior is mostly self adhesive parts, and fits perfectly. Seatbelts took me a lot of time, mostly due to the complicated assembly of the minor parts, and the fact that I was always having troubles bending them. The weathering I made was with dry-brush and oils mainly.

Second stage for my build was the engine. Painted with flat black and finished with silver dry-brushing was all that I've done with it. I've decided that only minor parts of it are visible, so there is no need to use ALCLAD paints for it. The appearance was improved with the after-market parts from Eduard.
The proo was another fast build. Everything fits perfectly, and with minor weathering and fixes here and there and it was done. The overall look is quite nice.

I've chose to finish the small things first before I continue with the fuselage and the wings. I think this helps me a lot, and compensates my lack of patience which always make me rush at the end of every project.
I was having no troubles at all, except that the nose part of the upper fuselage is not fitting well enough. I might have done something wrong for it, but I am not sure what. However, with super glue, sanding and rescribing, the problem was solved.
Everything else went perfect. The wings, their joint to the fuselage, small stuff around: no problems what so ever. Gaps are so minor that I used only Mr. Surfacer 500 to fill them.
Engine cowling is assembled from four main parts, with option for open or closed position. There are few plates from Eduard for it, which are not very visible, but are fun to deal with.

Once assembled, I separated the finishing of the parts in two: the cowling - because it is with bright colors and will be fitted last, and the body- which is mainly ALCLAD painted.
I used XF-51 for the spine green color from Tamiya, which corresponds with the Gunze-Sangyo paint mentioned in the instructions. It's weathering and finishing is made mostly by oils ,dry brush and silver pencil. As the rest of the aircraft too.
Once finished with the silver, I completed the yellow nose, which took me more than expected, due to the fact that I sprayed the yellow three times, just to get the desired effect.
After completion of the whole painting process ,I've sealed everything with Future, applied decals and than sealed them again. The only thing that left to be done was assembly of the gun barrels and the canopy.

Finishing them without sealing with Future helped me achieve different 'metal' effect of the paint. After all, I sealed everything with Winsor & Newton Matt varnish, which isn't actually Matt varnish, but more like Semi-Gloss.
I think it is a great to use that one for sealing Alclad, if you need to blend everything together. If not, standard gloss will do just fine.

For conclusion: nothing serious as a challenge with that model - everything is well made and perfectly engineered, gaps are minor, and the assembly sequence is very "beginner-style", forgiving even huge errors during the process.
I love that plane, and I look forward to make few more from that aircraft ,just different versions.
I suggest everyone, who loves P-47 to get one of these!
Enjoy!

МиГ-21бис, борд 91, Балчик 91'-92' 1/48 Аcademy

2011-01-21T15:39:00.003+02:00

С този модел се захванах по молба на приятел, който искаше да ме включи в Group Build-а на един форум - Реактивни Прехващачи. Aз не горях от ентусиазъм това да се случи, но...някак си ме убеди. Къде заради него, къде защото имах повече от един излишен модел...и така.
Поради факта, че не исках да го разочаровам, разбърках из кашоните и намерих модела на Академи : МиГ-21МФ. В 48ми мащаб ,той не е единствения избор, но към момента, /края на лятото на 2010та/, определено бе най-добрия на пазара. Нагърбих се с нелеката задача да направя от нищо нещо: самолет МиГ-21бис който е летял в авиобаза Балчик през 90те, и който съм имал щастието да наблюдавам многократно. Само че, без никакво инфо за камуфлажа ,точните цветове, състоянието му в първите години на експлоатация, както и почти никакви допълнителни части към леко ‘бедния‘ модел на корейците. В случая удобното за мен бе, че самолета е описан като МФ от производителя, но всъщност е сгрешен. С по-обемния резервоар, вертикален стабилизатор и въздухозаборник, той всъщност е по-близко до 21бис.

С оглед на предизвикателството, прибегнах до търсене на снимки, материали, и всякакви подобни , с цел да събера пъзела в главата си. Самолета е нарязан през 2000та или 01ва, така че нямаше как да отида да го разгледам. така, лека полека започна да се избистря... Намерих декали, от приятел моделист, който е свършил трудната задача да ги изработи и подготви, след което да ги изпрати за разпечатване и да ги популяризира /пишете ми ако ви интересува!/. Остана да се постарая...
Но обратно към модела. Започнах със сглобката на основните елементи, размишлявайки дали да си взема афтър-маркет кабина за ‘бис‘ или не. През времето което отделих на размисъл, прескочих няколко етапа в инструкциите и позалепих това онова, за да не губя време. Груповите мероприятия по форумите имат срок, а аз мразя да закъснявам. Напасването на частите, както и при другите модели на Академи, така и тук ,беше песен. Въпреки това, има леки разминавания, но нищо сложно. Фугите са толкова незначителни, че понякога даже минати с най-тънкото лепило, изчезват.

Направих и боядисах соплото отвътре, радиопрозрачния конус, слепих крилата ,опашката и задната част на фюзелажа, който е разделен на две. Това е малко нестандартно решение което предразполага към грешки, но...нямах избор.

След известно колебание, все пак реших да оставя кабината както си е в комплекта. Пошла, но за сметка на това, не чак толкова грозна при затворен фанар. Сдобих се с Russian Green на Model Master. Емайл, удивително близък до реалността. Седалката оборудвах с колани които ми бяха останали от някакъв фото-ец за американски самолети от Втората Световна, и скрач-билдвани ръчки за катапулта. Тях направих от стар фото-ец от Тъндърболд 1/32.

Докато работата по кабината кипеше, ми подшушнаха че джантите на бис-а не отговаряли на тези на МФ-а. Вярно, но отново късмета заработи: по снимки се оказа, че Балчишките машини са с джанти от МФ. Още един проблем решен от самосебе си!

Налепих въздухоотводи, разпробих ги, и ги прокарах по веднъж дваж със супер-тънко лепило, за да изчистя разни остатъци.
След това рекох да затворя фанара, обаче се получи неприятна фуга. Оказа се, че и след китване и преработка, той пак трябва да седи отворен, за да не е грозно. Дилема: отворен фанар с грозна кабина, или затворен с грозна фуга. Избрах първото...

Някъде по това време реших да оставя спирачките леко отворени. Поради две причини: първо, детайлизирането на модела щеше да е на по-високо ниво. Второ, с оглед на това колко често се летеше във ВВС по това време, е ясно че самолетите често застояваха на земята и спирачките висваха от престоя.
Същевременно, разпробих отвори на оръдието, което беше зверски груба отливка, за да докараме още малко реализъм в миниатюрата.

След основните сглобки, праймър, като за целта пръснах Сив Майкрофилър на Алклад, който според мен е най-доброто на пазара. Изравнява всичко, лесно се корегира , а и търпи на припръскване.

След подобаващо шкурене и поправки със Mr. Surfacer 500, кит и подобни, направих при-шейдинга. Много важен при тези самолети. Веднага след него напръсках долната повърхност с боя,защото там всичко е с един цвят, става бързо и лесно. Последва облепяне и големите неприятности: 4 цветния камуфлаж отгоре.

Започнах със най-светлото. За пръв път пръсках с боя на Гънзе-Сангио, и останах много впечатлен. Подробности за това ще има в специално подготвен отделен материал в блога. После пясъчно, тъмно-зелено и кафяво. Замина много тиксо, много страхове и на финала, не се получи изобщо каквото трябваше...
Стана много ярко. Окрилен обаче от приемливото състояние на модела като цяло, макар и със сгрешени отчасти цветове, започнах да търся решение.

Без да губя много време, напръсках соплото с Алклади, радиопрозрачните елементи, както и пооправих дефектите тук таме. Също така и „контакта“ на самолета и указателя за ъгъла на атака минах със сребристо.
През това време дойде и решението за убиване на ярките цветове: мъгла от силно разредена боя /10 към 1/ със дюза, възможно най-голяма. След няколко филма, запечатване с лак, после декали. После отново лак и пак няколко филма разредена боя. Цветовете й са TAN или EARTH. В случая ползвах и двата.
Докато чаках да съхнат лакове и бои, се захванах да оправя антените , както и да направя допълнителни такива, каквито в комплекта няма, но на самолета присъстват, и го отличават съществено от другите типове 21бис: това са свой-чужд тризъбеца, ЛАЗУР-ската антена на опашката, както и други дреболии които добавих: ъгъл на атака, отново изработен от стар ец.

След като наредих всичко, се оказа че съм прекалил с мъглите от разредена боя и лаковете, което е поизгладило всички повърхности - фуги, нитове и какво ли още не- което направи ползването на маслени бои за уедъринг, почти невъзможно.

Зарязах ги, и минах директно на смивките на Промоделър. За 1 час всичко беше готово. Нямам идея как влязoха по линии и в нитове, но стана бързо и безпроблемно. Страхотен аксесоар!!! След всичко, матирах с лак на Валехо. Мата дойде повече от необходимото, но сля прилично всичко и цветеовете престанаха да бъдат така натрапчиво ярки.

В крайна сметка, след завършване на модела, трябваше да минат 2-3 дни, за да се слее всичко, защото с времето ефекта на боя и лак се променя. Направих металната пръчка която държи фанара отворен от разтеглена нагорещена пластмаса от решетката на моделните части. Боядисах я в цвета на кабината и я поставих с Ц-200 за да не се вижда като изсъхне. А докато съхне, реших спонтанно, да поставя самолета на дървен постамент, на който да има плочки с гравюра. На едната да са записани всички имена на летците които са загинали с МиГ-21 в различните му модификации в България. На другата подпис и имена на последния човек който е летял на МиГ-21бис борд 91, който е личен приятел. Накрая, емблемата на МиГ-овете на Балчик: акула и самолет. Последното става само като лепенка на плексигласова основа.
След изработването на всичко това, остана подредбата.

Заключението е, че самолета , макар и не особено добър като модел от кутията, се получи с приемлив външен вид, както и задоволителен реализъм. Особено в комбинация с ефектната подложка, която разфокусира зрителя от грешки и недостатъци по модела, всичко стана тип-топ. Макар да смятам този проект за "претупан", останах радостен, че хора които са летели на тази машина бяха очаровани от резултата. Сигурен съм ,че моделистите ще видят доста грешки. Но за останалите се получи чудесно!
Приятни мигове с любимото хоби!

Iwata TR1

2011-01-21T15:39:00.000+02:00

При казването на думата 'аерограф' в главата ни обикновенно се появява образа на някой Paasche или Badger от 70те години. С други думи ,подобно на писалка устройство, с изход за маркуч, спусък и изход за казанче /или вградено такова/. Това е така, защото 95% от аерографите които се произвеждат днес, са с подобен стил на изпълнение. Само че, има и алтернатива. Няколко фирми, като Tamiya, Iwata, Grex, и т.н. правят версия на аерографа подобна на бояджийски пистолет. Спусъка е изведен под основното тяло, не над него, посредством лостова система. Захвата на аерографа е точно като на пистолет, а рамото на движение е далеч по-голямо от на конвенционалния спусък.
Всичко е хем доста различно, хем съвсем същото.
В този материал ще се спрем на един конкретен модел. Като първо ще ви споделя причината за да обърна внимание точно на него. След няколко месеца работа с Harder&Steenbeck Evolution Silverline FPC, се убедих, че за да ползваш наистина добър аерограф, трябва да имаш доста опит. Това важи особено при последния, защото, за разлика от високите класове на Iwata например, спусъка е много капризен и мек. Минимално движение дава мигновени резултати. Това е добре, ако имаш стабилна ръка, усет на художник и отбягваш кафето преди да работиш с аерографа. За добро или лошо обаче, всички сме различни и имаме различни качества и способности. Това с други думи казано, ще рече: не може всички да имат стабилна ръка, нито пък правилен усет. И това би следвало да се компенсира с тренировки. Точно в момента в който започнах да свиквам с аерографа си, реших че трябва да изтествам някаква алтернатива. Въпреки много добрите резултати които даваше, някак не беше 'моя аерограф'. Тормозих се да се упражнявам с него доста време, за да постигна резултати, които с Iwata Hp-Bh се получаваха на 15тата минута. Разбира се, това не значеше че дотам са възможностите на аерографа, а просто крайната точка на моето търпение.
Та така, започнах аз да разпитвам приятели моделисти по света и у нас. В България, когато нещо се докаже, то става мерило за всичко останало. Това е много много грешно, но е факт. Така хората си купуват едни и същи коли, едни и същи телевизори,хладилници и какво ли още не. Понятието 'качествен аерограф' се свързва или с H&S Evolution/Infinity или с Iwata HP-BH/CH. Да, ама не е точно така. Тоест, те са много добри аерографи, наистина сред най-хубавите в света, HO имат алтернативи. И точно това забелязах при разговорите си с разни моделисти от Западна Европа. Доколкото у нас казваха: 'това е аерографа, и край!', то хората от вън, започваха да коментират и разискват опции.

Основния 'виновник', да си взема пистолетен тип аерограф, беше Джей Лавърти. Той е популярен в средите на моделизма, предполагам повечето които четат, ще знаят за какво иде реч. Тa той ми каза следното: мойте уважения към хората които ползват Evolution/Infinity/HP-BH или който и да е подобен аерограф. Само че, аз нямам увереността,че няма да допусна грешка с толкова прецизен спусък, разчитайки само на показалеца си...
Oказа се, че той ползва TR1 и TR0, и нищо друго. След кратко проучване, разбрах че и Флойд Вернер ползва Tritium на Grex от време на време. Както и някой от японските майстори на моделизма – пистолетни типове на Tamiya.
Реших да опитам. Отдавна се канех да разбера какво е точно усещането с пистолетен тип. Взех си ТR1 и останалото е история.
Какво е толкова хубавото на този аерограф? Ами спусъка. Въпреки че изглежда по-грубоват, аерографа дава еднакви, ако не и по-добри резултати от сходните му в клас и особености пръскалки. Спусъка е повече от удобен, и като цяло създава по масивно усещане в дланта.
Предимството е двойно: когато пръскаш по малки и специфични места, или искаш тънки и прецизни линии, големия ход на спусъка дава повече място за грешка и оттам: повече прецизност. От друга страна, ако пръскаш големи повърхности, дали ще работиш с показалеца, средния пръст или двата заедно, зависи само от човека. В този случай пък, умората над ръката е значително по-малка, и това се дължи на факта ,че TR става по-скоро продължение на ръката, отколкото на средство за боравене, както по-малките аерографи от стандартен тип. Обобщено: някак всичко е по-интуитивно при това пособие.
То идва в комплект с филтър, които се използва за дръжка, но има вариант и за допълнителна дръжка, специално предназначена за TR серията, с удължител на въздушния път, и удобна ръкохватка. Разликата със стандартния филтър не е фрапираща, но я има.
Пробвах го с акрили на Tamiya, Vallejo, Gunze-Sangyo, както и с емайли на Revell, Alclad2 и Testors. Никакви проблеми, не че и нещо друго съм очаквал. Това си е Iwata, която не се различава от стандартните модели по нищо съществено освен механизма на задействане.
Приятно впечатление ми направи факта, че с толкова прецизно регулиране на спусъка, са възможни повечко ефекти при пръскането c Alclad2. Забелязал съм, че с едно- и дву- действащи аерографи има разлика, а в този случай, ефектите могат да се постигнат с една пръскалка.
Контейнера за боя е странично разположен, като е напълно съвместим със подобни от другите странично захранвани Iwata. Захванат е прилично здраво, така че да няма издънки по време на сесия.
Работи от .5 до 3.5 бара , поне до толкова го тествах с бои. По инструкция ще издържи до 5 бара, но се съмнявам на някой да му трябва подобно налягане. На .5 бара си пръска Alclad2 като че е правен само за това.
На около 1- 1.2 работи перфектно с останалите бои. Отново: голямото рамо и ход на спусъка, помагат много за прецизно и качествено нанасяне на боята върху модела.
Разглобяването и почистването не са нищо различно от на коя да е Iwata а и на повечето аерографи. Ще отворя една скоба:
Като разговарях с мистър Лавърти, той ми спомена, че НИКОГА не е разглобавал напълно аерографа, просто го продухва постоянно със разни почистващи препарати, предназначени именно за това. В магазините в Англия има доста. Той ми спомена, че тамошните магазини ще му откажат гаранция ако разглоби всичко.
Странно, защото аз съм ползвал гаранция на Iwata при положение че първото което правя като ми дойде аерографа в колета е да го разпилея на парчета.
Това е с условието ,че стандартната Iwata ползва 5 години гаранция, а британските магазини, или поне някой от тях, дават 10.
Както и да е, всеки сам преценява дали да разглобява или не, и колко често. Но е факт, че дори само с продухване, аерографите на Джей, работят безотказано вече няколко години.
Аз също не съм почиствал из основи, но все пак все още не съм се наканил, не че няма да го направя.
Като цяло, аерографа е едно преоткриване на инструмента в малко по-ергономична форма. Няма разлики , нито недостатъци, само предимства. Това разбира се, опира до удобство. Ако ви е по-удобен от стандартния, със сигурност ще се влюбите от пръв поглед.
Вариантите в които може да си го купите са 3: TR1, TR2 и TR0. Последния се продава в Англия и се различава само по дюзата. Всъщност, който и да си купите, ви препоръчвам по резервните части да засечете номерата на дюзите на другите две опции, както и на иглите и air cap-овете. Тоест, 1 аерограф, още 2 дюзи ,2 кап-а и 2 игли, и ще ги имате и трите. Аз още не съм го направил, но смятам в най-близко бъдеще. Даже доколкото си спомням при TR0, иглата беше същата като на някой от другите модели, така че остават само кап и дюза. Но го споменавам само по спомен.
Цените им не са типичните за Revolution серията, но определено си заслужава.
Като заключение мога да спомена само, че дори да не изберете Iwata, а Grex или Tamiya, стига да са 'спусъчни', няма да сбъркате. Виждал съм и Sparmax със спусък, който вероятно е копие на Iwata с малки промени, така че и той е вариант. По мое мнение, е просто въпрос на време да се наложат пръскалки от този тип, и да разчупят стереотипа. Аз останах изключително доволен. Преподлагам така ще се случи и с вас!

Приятни мигове с любимото хоби!

Как да се подготвим правилно за да започнем даден модел

2011-01-21T15:38:00.001+02:00

Голяма част от моделистите пренебрегват важността на предварителната подготовка, която е необходима, преди да започнат да работят по даден модел. Под ’предварителна подготовка‘ се има предвид историческата справка, снимковия материал, елементарна техническа грамотност и най-важното, живия контакт, ако разбира се, той е възможен.
Казвам ‘ако‘, защото някой от миниатюрите нямат запазени оригинални първообрази, а други, които имат, могат да са твърде далече или твърде недостъпни. За да не говоря напразно ще ви дам примери: правите модел на TSR.2 – на колко места по света ще може да го видите? Или модел на Титаник? Или модел на F-22 – никъде наблизо няма база с подобен самолет, а и да има, шанса да влезете вътре е уникално малък. Естествено тогава на помощ идват снимките. Но, повярвайте ми: само със снимки сте за никъде! Виждал съм страхотно сглобени модели, с качествено боядисване, и перфектно копирали идеята за нещо: самолет, кораб или танк. Само че, всъщност, ако видите реалния обект, ще разберете че приликата е нищожна. Имаше някъде един Су-25, сглобяван от моделист от България, и модела беше много добре направен, но камуфлажа се различаваше доста от оригинала.
Същевременно, един немец, сглобил същия модел, но с по-ниско ниво на изработка, беше докарал ефекта на българско Су почти едно към едно с истинската машина. Харесал му e, когато го видял на някой от BIAF-ите на които присъствал, огледал го е внимателно, и БАМ! Не знам българския моделист как го е мислил и творил, но нямаше нищо общо с оригинала. Сглобката превъзходна, боядисването добро, но нито цветовете, нито усещането бяха на ниво. Затова се връщам пак към идеята: живия контакт.
Всеки може да намери куп снимки и да работи по тях, и крайния резултат да е едно голямо…нищо. Особено в днешно време, с този поток от информация, снимки, сканирани книги и какво ли още не. Но така само не става….Пример са доста подводници, които са направени ръждясали до степен, до която би било опасно да не ги завали дъжда за да не протекат, какво остава да влязат под вода! Затова, започвайки един модел, би следвало да му отдадем нужното внимание и най-вече: уважение.
Ако може, търсете истинската техника, където и да е тя, вижте я с очите си, пипнете я с ръка, наснимайте си я сами: така ще сте сигурни, че това което ще сътворите, ще е видяно през вашата, собствена призма. Къде може да стане това: по музеите най-вече. Доказано е,че повече от 65% от моделите са с историческа тематика, предимно от големите военни конфликти. Това предполага, че някъде по музеите ще намерите продукта на който сте се спрели. Дори да няма точния модел, танк, самолет, или каквото и да е, ще има някой подобен, който е много вероятно да ви помогне. В България има няколко места където може да се докоснете до военната техника, която е обект на продукцията на големите моделни компании. С оглед на това, че сайта и блога са предимно авиационно ориентирани започвам със следното:
Пловдив и музея на Авиациата там, са едно от задължителните места за посещение на всеки моделист. Експонатите не са в перфектно състояние, но то определено е задоволително, и достъчно, за да ви насочи в правилната посока. Има хубави самолети от ранната реактивна ера, хеликоптери, че дори и изтребители 3то поколение. Макар да е беден като експонати в сравнение с музеите по света, има интересни неща като например един от малкото запазени Arado 196. Независимо от това, си заслужава да се види какво е изложено.
Друго хубаво място е Военно-историческия музей в София - има куп интересни неща за разглеждане. Военноморския във Варна, и т.н. Схванахте ми идеята – може да отидете на кой да е паметник на самолет и да разгледате там: Ястрбино, Попово, около военните летища или морски бази, все ще намерите нещо полезно.
Другото место, където може да събирате информация е по авиошоута, танкови шоута /не че в България някога е имало такова, но тук доста неща ги няма/, отворени посещения на военни кораби и подобни мероприятия, на които директния контакт е в основата на преживяването. Без този директен контакт, задачата ви става по-трудна от обичайното. През 1997ма имаше страхотна демонстрация на флота на САЩ пред публика във Варна, и всичко беше на ‘една ръка разстояние‘.
През 98ма имаше стрелби до Крапец…но, ще кажете стара работа. Да ама не! През април 2010 имаше няколко военни кораба на Варненския порт, а през май 2010, гостуваха F-15 в Граф Игнатиево. Стига да търсите – ще намерите!
Следващия етап е историческата и техническата подготовки. Запомнете нещо много важно: задължително /ама наистина!!/ четете от няколко източника. Пропагандата е налице, а фанатизирани автори със лични пристрастия: с лопата да ги ринеш! Особено българските издания са много повлияни от ред фактори, за които не ми се говори. За да не оставам отново голословен ще ви дам пример: по американски източници, над кореа превъзходството на Сейбър срещу МиГ-15 е 3 до 3,5 към едно. Според руски такива,американците хиперболизират, и твърдят, че над Кореа са свалени повече МиГ-15 отколкото са произведени до момента изобщо. Това както сами се сещате e пълна глупост, тъй като от МиГ-15 са произведени около 18 000 броя, включително лицензните, и няма как това да е вярно. НО! Пак ви казвам, автори много, мнения – още повече. Така че внимавайте какво четете и къде го четете.
Основната информация която трябва да имате, е тази която касае детайлите на модела ви. Не ви трябва да знаете как работи една инерциална навигационна система, защото няма да я копирате, но ви трябва да знаете кое на кой пилон седи, или кои отвор какво опушване има. Трябват ви и хубави чертежи. Не за да станете ‘нитоброяч‘ –не! Просто за да не допускате груби грешки. Самите производители допускат грешки, които понякога се налага вие да оправяте. Не ви съветвам да се вманиячавате в това да преразшивате всеки модел, да правите нови нитове,панели и т.н., или поне,ако ги правите, то да ги правите с умереност. Доста от ‘нитоброячите‘ повече пречат на удоволствието на другите моделисти, отколкото да им помагат, което всъщност се очаква от тях. За пример е небезизвестния японски моделист Нарита, който прави моделите си без никакви екстри и накрая единственото което ви остава е да онемеете при вида им. Напук на това, един поляк беше направил F-15 1/32 с няколко хиляди /!!!!!!!!!/ допълнителни детайла, и модела му приличаше на хартиена играчка, не на самолет. Така че, гледайте инструкциите, сравнявайте с чертежите, и с историята и работете последователно. В България все още тънем в проблемите на народо-психологията си, и затова и върлуват митове и легенди, че колкото повече ец, смола и екстир ползваш, толкова си по-модерен. Това е грешно. С времето ще се убедите сами.
Следващото нещо което не бива да пропускате е мащаба, или по-точно илюзията която произтича от него. Ако имате един модел 1/48, и го гледате от 2 метра, то е равносилно да гледате истинския самолет от почти сто метра! Какво ще видите: мръсотията ли? Или отблясъците на фанара? Или пък ръждата…
Затова, не прекалявайте със старанието си да накарате модела си да изглежда истински отдалеч. Понякога стават гафове така. Гледайте да изглежда истински, оттам, откъдето най-често ще го гледате. Това е мащабна миниатюра, и не може да копира на 100% реалния обект. А и е важни вие да го виждате такъв какъвто ви се иска, нищо повече!
След това идват снимките. Знам, че масата от моделистите работят по снимки, и са доста напред с изучаването им. Но да не забравяме, че фотографията е изкуство, не по-сложно и по-малко развито от моделизма, даже вероятно напротив. Затова, за да не се подведете, търсете множество снимки и то максимално различни една от друга, като съответно те са на един и същи обект. От 10 ракурса, ще сглобите в главата си много по-точна представа , отколкото от 1 или 2. Не и ако са 10 снимани в един и същи ден от едно и също място и фотограф! Разбирате ми идеята нали?
Последно което бих ви предложил да направите, проучвайки и подготвяйки се да работите по даден модел е контактие с опитни хора. ‘Не питай старило, питай патило’, са казали хората. Та, хората които ви трябват са три основни типа:
Тези, които са имали личен контакт с обекта на моделиране: моряци, пилоти, танкисти или обслужващ персонал. Те са ви най-ценни! Щом са били там /или са все още/ то са видели достатъчно.
Следват моделисти, които вече са минали по този път по който тръгвате вие сега. Форуми, снимки, ревюта, все някой ,някъде е споделил нещо точно с тази цел. Форумите са златна мина в този случай. И не се ограничавайте само с българските такива. Те далеч не са най-надеждния кладенец на информация.
Последно: трябва ви информация от историци. Ако нямате контакт с такива, то има форуми, библиотеки и куп алтернативни източници. Но все пак, те /историците/ не са за подценяване, защото гледната им точка е малко по-различна от на един човек който всеки ден живее в атмосферата която ви интересува. Все пак, когато нещо ти стане начин на живот, спираш да обръщаш внимание на дребните детайли. А при ‘летописците‘ това рядко се губи.
Това е най-повърхностно, и последователността в която би следвало да се подготвите за да направите добър и реален модел, зависи предимно от вашето желание за усъвършенстване. Има естествено, доста допълнителни примери, но по-добре да ги откриете сами, отколкото някой да ви ги покаже. Все пак, материала е писан за по-неопитните, защото и те имат нужда от внимание и разбира се уважение. Да не забравяме, че никой не е роден научен. И затова , спорд мен е добре да се подскаже в каква насока трябва да се разсъждава, и да оставим всичко на индивидуалната креативност на всеки един от вас.
Така сами ще прецените докъде да ‘задълбаете с хобито‘.Не е хубаво, както споменахме по-горе да пренебрегвате целта на миниатюрата: да пресъздава реален обект в реалния му вид. Но,не забравяйте едно: не спирайте да се забавлявате! Ако ще правите модел, за да се докажете пред някого, че вашия е по-голям и по-красив и по-точен, по-добре се откажете дорде е време! Нито пък правенето само на състезателни модели е сред приятните развития на хобито. Няма как всички да си тръгнат с медали от състезанията и да добият световно признание в тези среди. А, тръгнете ли по тези пътеки, ще загубите истинската тръпка. Аз ви съветвам, правете моделите такива, каквито ви се харесват на вас, и помнете, че в крайна сметка това е една пластмаса на рафта, която събира прах и нищо повече. Предизвикателството към самия себе си е истинската цел на моделизма. Макар пътя до завършването и да е дълъг и труден, той би следвало да ви носи удоволствие…иначе не бихте спазили това, което ви пожелавам всеки път:
Да прекарате приятни мигове с любимото хоби!

Боите на Gunze-Sangyo

2011-01-21T15:38:00.000+02:00

Federal Standard и RLM кодове

След доста дълго размотаване, най-накрая се наканих да изтествам боите на тази фирма. Отлагах поради няколко причини: че нямам много от тях като цветове,че трудно се намират на пазара, че ако сбъркам и нямам подобен цвят на друга фирма да корегирам, всичко ще отиде по дяволите и подобни.

Само че, един ден правейки камуфлаж на пустинен МиГ-21, се оказа, че единствения нюанс който може да ми свърши работа е техен, а по случайност аз го имам в колекцията си от бои.

Taка че се престраших...

След като съм писал за Тамия и Валехо, следва да попиша за Модел Мастър, Ревел и Гънзе. От петте изброени, със сигурност съм най-щастлив и доволен от последните. Тамия наистина са страхотни, но Гънзе са по-добри. А мислех, че няма да е така. Макар да не са популярни в Европа, Японците ги ползват много.
По същество:

Боята е сравнително гъста от бурканчето. За сметка на това отлагания няма, както понякога се случва със Тамийските бои. Няма и разлика в консистенцията, нито пък при цветовото присъствие. С оглед на това, че нямам оригиналния разредител на Gunze-Sangyo, нито пък си пазех на удобно място статията кое с какво се разрежда, реших да рискувам. Акрилните бои, обикновенно подлежат на разреждане с вода. Например при Валехо, ако разредиш с вода, е понякога по-добре,отколкото ако разредиш с техния оригинален разредител. При Тамия случая е много сходен: там се разрежда с медицински спирт, или иначе казано изопропил-алкохол, и ефекта е най-добър тогава. Разредителя им също върши добра работа. Но, както и да е.

Тестовата ми боя

На мирис и вид /Гънзе/, много наподобяваше Тамийската и рекох да пробвам директно в казанчето на аерографа ,пък ако не стане, ще отварям да чета. Смесих със спирт, запуших дюзата и подадох малко въздух през спусъка, за да разбълбука сместа. Всичко се разреди много бързо, разбърка се добре, и сега оставаше да не се получи ефекта на гумата както е при Валехо. При тях със спирт, всичко става в една желирана форма, и задръства аерографа.

Прясно разбъркана, все още с мехурчетата

Но не! Боята си стоеше разредена и не даваше позиви да се сгъстява. Явно това е заместител на разредителя, ако не е оригиналния... Та започнах аз тестови линии по картончета и стари пластмаси.
Останах приятно изненадан, че разпрашаването е много по-близко като усещане до емайл на Модел Мастър, отколкото до кой да е акрил. Последния, като цяло на коя да е фирма, е някак зърнест преди да се 'вкара' в повърхността. По-скоро се нанася като прах, отколкото като течност. Трудно ми е да го опиша с думи, но който е пръскал с емайл и акрил знае разликата. Когато пръскаш с акрил дори и добре разреден, ако налягането е високо, той съхне бързо, понякога още по дюзата и иглата. На пластмасата е вече почти сух, а като повториш, се наслоява отгоре над първата ръка. Става грубо, грозно. При емайла, /както и при Gunze/ започва да се наслоява, но не грубее, а стои мокър и ако продължиш ,това което ще стане е да се стече. Това респективно означава много по-фин слой боя. Ако не искаш да криеш кепазлива сглобка на модела, по-хубаво от това няма, колкото по-тънко, толкова по-естествено. За сметка на това пигмента е добър, а боята не е толкова рядка че да не скрие при-шейдинга.
След тестовете го изчаках да изсъхне 3-4 часа след което проверих как е на допир.
Гладко, здраво и нежно. Няма зърнест ефект, не се сваля току-така със шкурка, а при повторна боя, не прави различни нюанси на един и същи цвят.
Просто перфектно!

Капачката...

Самите бои са в малки бурканчета, и както при Тамия, капачката е боядисана в цвета на съдържанието. Kaто количества са 10ml, но с оглед на това че са по-гъсти от Тамия или Валехо, бих казал, че боята с която разполагате в случая е същата като количество. Моите престояха порядъчно дълго на топло, после на студено, и това не им се отрази по никакъв начин. Много важно, когато нямате специално помещение с подходяща температура. Капачките се навиват добре и уплътняват отлично.

Виждат се ясно номерата на цветовете според Federal Standard , както и цветовия код на Gunze Sangyo

Най-полезен за мен е факта, че боите са номерирани и отговарят на номерацията в инструкциите на моделите на Hasegawa - моите любими за работа. Не се налага да сравняваш по таблици или да се занимаваш с изследвания с дни, за да улучиш дадена боя. Просто си записваш нужните за модела номера и поръчваш. Гънзе предлагат около 150 акрилни цвята, което е повече от достатъчно. Това е от серията Aqueous Hobby Color. Има ги и по сетове: Panzer Color Set, Israeli Color Set, и т.н.
Общо казано: Gunze-Sangyo са още един, /ако не и най-добрия/ избор за ефектни и качествени бои за модели. Аз лично предпочитам да комбинирам няколко фирми. Както и няколко типа: акрил, емайл, мат, лак и т.н. Лошото в случая е, че не са лесно откриваеми. А ако ги намерите, е добре да поръчате наведнъж повечко цветове, за да се презапасите, защото последната година и половина доста магазини смениха артикулите си или изобщо престанаха да съществуват. Със сигурност RLM цветовете им /голямата мъка на много от моделистите/, както и израелските камуфлажи няма да са повече проблем, след като се сдобиете с техните цветови гами. Допълнени с останалите лидери на пазара, /и то с малки допълнения/ с японските бои ще може да завършите прекрасно каква да е цветова схема.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Су-27УБ 1/32

2011-01-02T19:33:00.003+02:00

Trumpeter правят три разновидности на фамилията Су-27 - едноместен, УБ и Су-30MKK. За да стигна до избора на този модел, минах през ред колебания въз основа на ревюта публикувани из нета, както и на две грешни поръчки. Първата - на модела, втората на фото-еца. Имах едни намерения, други идеи, а накрая се стигна до изцяло различна, и според мен доста ефектна реализация. Но да се върнем към Су-то. Навсякъде се срещат мнения за проблеми при едноместния вариант. Въздухозаборници, нос, кабина, сопла и подобни. Самия модел си е доста скъп, а и голям. Освен това, с тези проблеми на бойния вариант, за да получим задоволителен резултат, парите стават точно двойни. Не че и на другите 2 модела те са ненужни, но все пак, като най-стара матрица, едноместния е с най-много проблеми. При двуместния са оправени въздухозаборниците и носа, а при 30МКК /доколкото ми е известно/ дори и соплата.

Желанието ми беше да си взема 30ка, защото 2006та година имах близка среща със Су-30 на Варненското летище. Прелитаха два демонстратора от Венецуела към Русия и кацаха тук таме за презарядка. Едната дестинация беше Варна, и имах въжможност да ги разгледам. За ненатренирано око 30ката не е различна от 27УБ, но всъщност не е така. Поръчах си модел на 30МКК от САЩ, но там беше изчерпан в 3-те магазина в които пазарувах. В единия имаше останал 27УБ и реших, че не ми се чака още месец, просто ще си взема УБ-то. Или ще го преправя , или ако не ми хареса - ще го продам. В последствие се сдобих и с права да поръчвам от Едуард на доставни цени, при което веднага към поръчките добавих един BIG-ED за Су-27. Само че, повлечен от желанието си да поръчам максимум брой ‘тунинг’ за моделите си, съм пропуснал да видя, че комплекта е за едноместната машина...

Дойде ден, година по-късно, да започна работа по самолета. И тогава открих грешката си, при което проекта увисна отново в очакване. Реших да проуча внимателно всичките си възможности, както и нужните материали, само за да постигна отличен краен резултат, или, ако това не е възможно, просто някак да се отърва от модела и Биг-Ед-а. Оказа се, че, за да направя нужните подобрения, е желателно да купя седалки и сопла от смола, фото-ец за кабината, технически декали, както и национални такива. Всяко - на отделна фирма. Общо около 230лв с доставката. Националните декали бяха на Украйна, защото избрах един конкретен самолет на техните ВВС. Идеята беше, че майсторите на Су-тата пръскат на ръка стандартния руски камуфлаж. А на украинските Су-та, камуфлажа е отсечен, както е на Су-35, и това лесно може да се направи с хартиено тиксо и малко повече занимавка. Маскираш, пръскаш смело и това е. На ръка да рисувам камуфлаж, макар и 1/32, не мисля че все още съм способен. Поне не и за да имам хубав финал.

Моя избор за камуфлажна схема

Напук на инструкциите започнах от стойките на колесника. Както винаги, Трумпетер са се престарали сериозно с технологията, чак дотам, че са направили идейните си подвижни стойки, невъзможни за реализация без доработки. Добре, че в комплекта има пластмасови и метални опции, че когато оплескаш едните, да имаш как да корегираш. След ред неуспешни решения, се отказах да си усложнявам живота и залепих всичките метални части, като подвижните фиксирах и оставих в положението, в което ще седят на самолета постоянно. Препоръчвам ви, да не се захващате със технологичните извращения на китайците. Подобни глупости наблюдавах и при Хариера им в 1/32. Просто игнорирайте предложенията им за оригиналност.

Кабината на Едуард

Докато се опитвах да уточня цветовете, направих набързо смолните детайли: седалки и сопла. Със седалките проблеми нямах, но със соплата и с отенъците на синьото, трябваше да поръчвам нови Алклад-и, каквито не бях ползвал досега. Синия им цвят - Hotmetal Blue - е без забележки. Въпреки че прозрачното синьо на Тамия може би ще има сходен ефект, аз лично предпочитам Алкладите. При тях грешки няма. Смолните части на Айрес са също отлична инвестиция. Въпреки немалкото пари които струват, те просто нямат кусур. Отвътре, отвън, всичко е максимално реално. Те покриват един от основните проблеми на заводски неизпипания кит: перата на соплата са направени с някакви странни изпъкнали нитове, които в реали размери ще са колкото мандарини. Такова нещо на самолета в действителност няма.
Като направих повечето дреболии, стигнах и до основната сглобка на модела. Кабината подмених с Едуардската такава. Уредите са приятно изписани и са много близки до реалността. С цветовете има малко проблеми докато се улучат, но не е непосилно за средно подготвен моделист. С нея приключиха и афтър-маркет чарковете по самолета, като изключим декалите, но те така или иначе не се водят “части”. Макар и дреболии на пръв поглед, цената им е напълно оправдана. Разчупват много модела.

Алклад Hotmetal Blue. Ефекта е прекрасен!

Aires, доволно детайлни седалки

По сглобката на стабилизатори, фюзелаж, и подобни няма кой знае какво да се каже. Фит-а е приличен, само дето отива малко повечко лепило, но при тези размери и мащаб, си е напълно нормално. Важно нещо което трябва да се отбележи е, че при поставянето на полукрилата към тялото не трябва да се следва инструкцията защото се получават неприятни фуги. Първо се напасват горните половини на полукрилата /общо полукрило се състои от горна и долна част/, с което фита към гърба на фюзелажа се гарантира. След това се напасват долните. В инструкциите пише първо да се налепят крилата и след това да се поставят към тялото. За нещастие не обърнах внимание че това е описано от няколко “Фланкерджии” и последвах инструкциите. Това ми костваше 4-5 дена шкурене, пилене и преразшиване. Не правете тази грешка! Ще ви коства само нерви. Поне ме научи на добър урок: с всичко различно от Тамия, тест-фита е двоен ,че и троен понякога. Особено при Трумпетер. Пробвайте 10 пъти преди да поставите нещо!
След като залепих основните елементи, пробвах да разбера как ще пасват вертикалните и хоризонталните стабилизатори, киловете под тях, както и други дреболии. Оказа се, че всичко е доста добре напаснато едно към друго, което ме улесни: ще оправя елементите по отделно, ще им поставя декалите и тогава ще ги прикрепя към основната част. При двойно вертикално оперение, това е доста добро решение, заради проблеми със лакирането, застаряването и подобни.

Тест-фит и праймер...

...бял емайл и при-шейдинг

След праймера дойде ред за така трудните Фланкер-ови цветове. Тук проблема допълнително се задълбочи, заради индивидуалната украинска схема. Освен това по принцип, Су-тата имат трицветен камуфлаж, което обаче е заблуда. Цветовете са два, най-светло синьото е праймер на самолета, сложен от завода производител. Съответно, според годините, нальота, мястото на експлоатация, всеки е с индивидуално излъчване.И то идва от 2та камуфлажни цвята които се нанасят върху гореописания параймер на ОКБ Сухой.

Реших проблема като подбрах 2-3 сходни снимки на конкретния самолет и добих някаква представа за това какви цветове трябва да гоня. За да заместя праймера на самолета използвах стандартен RLM 76 на Валехо, който е много близък. Тъмно синьото го забърках от Тамийски цветове - бял, син и малко сив /много малко/- като за да не стане в последствие проблем от недостиг, замесих порядъчно количество, което сложих в празно бурканче за боя. Така при поправки, отпадна риска да стане неточен цвят или нещо подобно. За сивото използвах отново стандартен цвят, което изключително много ме зарадва и облегчи. Тамийски Xf-54 е адски близък до сивия цвят на снимките и реших да го оставя така, без примеси. Колкото повече готови цветове, толкова по-малко проблеми!

Първи цветове...

...окончателен вид

Направих набързо един при-шейдинг със RLM-66 , защото самолета е със светли тонове, и черен при-шейдинг можеше да иска по-дебел слой боя. Малко шкурка 2500 за да има гладко покритие преди боята, а след това , дойде важния момент: носа и радиопрозрачните части. Те са бели. От опит знам, бяло ли е, по-добре да е емайл. Напръсках дебеличко бяло , след което чаках 3 дни да изсъхне, за да съм 100% сигурен, че няма да стане някой проблем.
Последващото по камуфлажа е ясно: хартиено тиксо, нерви и търпение. Наложиха се малко поправки, но нищо сериозно. Част от двигателите не са покрити с боя, та се наложи да шкуря и да пръскам алклад отгоре, но нищо сложно. Малко изнервящи бяха касетите с “уловки” на жилото, които са сребристи и трябва да се облепят едно по едно. Като се работи с Алклад трябва да е по-експедитивно и като цяло, бяха 2-3 часа облепяне, кратки сесии пръскане, и пак облепяне. Има ги и на лепенки в комплеките на Бегемот, но ефекта далеч не е същия.

Касетите с уловки

Преди декалите напръсках с прилично дебел слой гланц на Валехо, защото с такъв проект, рискове от типа “Пронто”, последващи бели петна от химията за декали и жълтеникав оттенък...не исках да поемам. След това шкурка 14 000. Доста от вас ще се зачудят откъде да си я купят, и аз...не мога да ви помогна. Подариха ми я, знам че в Западна Европа я има, но къде, за колко...представа нямам.

За пръв път тествам декали на Линден Хил и останах изключително доволен. Плътни са , не се огъват за щяло и нещяло, но същевременно са и тънки. На химията -в моя случай Майкро Сол и Сет- й трябваше малко време да подейства, но веднъж като влезе в декала и става прекрасно. По съвет на приятел моделист от Белгия, поръчах и комплеките с техническите надписи на Бегемот, които обаче са кошмарно много. Като ги видях и се отказах... но късмета все още беше с мен. При новия камуфлаж украинските самолети са загубили по-голямата част от надписите и така си спестих дни работа. Бегемот са надминали себе си, както и вероятно прага на търпение на почти всеки нормален моделист. Четири листа, със стотици дребн надписчета, които, аз лично не вярвам че някой ще изтрае да лепи. Добре, че не ми се наложи да се пробвам.
След декалите, които всъщност не бяха кой знае какъв проблем, просто защото бяха афтър-маркет и все качествени, остана лакирането, застаряването и дреболиите. Антени, створки на колесника и подобни.
Много пъти съм го казвал, с Промоделърските смивки, застаряването е работа за не повече от час. Адски бързо, лесно и качествено. Търпи грешки, мие се с вода...Песен!
Всъщност, ако застаряването е добро, то успява да прикрие и повечето грешки които сме допуснали по време на сглобката на модела. Но, в крайна сметка, както знаем всички - всеки следващ етап ни помага да скрием пропуските от предния. Стана добра ‘скатавка’ от многото работа: по-малко декали, защото реалния самолет е с прясна боя и украинците са замазали повечето технически надписи, а и по-малко мръсотия отгоре му. Прясно боядисана машина, със съвременния нальот на бившите Соц републики...ще е като нов доста дълго време... Е, ДОБРЕ ДОШЛО ми е.

Почти готов: само още три детайла - навигационните светлини и окото под челното стъкло

Като цяло проекта отне два месеца и половина. Не е малко с оглед на това, че аз не се мотам много с моделите си, а и все пак ми се искаше да работя бързо като небезизвестния Нарита, който прави такова Су за под 30 дни. С малко фото-ец по фанара, тук таме довършителни поправки, и ...го завърших успешно!
Реално ми достави огромно удоволствие, въпреки че модела е на Трумпетер. Не съм им фен, но имат страшна гама от интересни модели в големите мащаби. Ако и другите им са с качеството на това Су, ще е повече от прекрасно! Хариера не беше, но е възможно той да е изключението...

Освен всичко, от всички руски самолети, смятам Су-27 и фамилията му, за най-свястното което руснаците са правили в авиацията. А когато нещо се прави с любов и желание, в повечето случаи се получава. Така стана и с моя модел.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Завършения самолет, преди да се постави в дисплей-кейса:

Декали

2010-12-12T10:10:00.000+02:00

Преди горе долу двайсетина години, когато започвах да се занимавам с модели, любимата ми част от сглобяването бяха декалите. Най-интересно ми беше да налепя зле боядисания с четка самолет и да го видя завършен. Не ползвах лакове, не правех застаряване...нищо.

Наистина, ако не целиш да направиш модела реалистичен, а просто искаш да го събереш и завършиш някак си, то това би било най-забавната част. Дори да запечатваш с лак, пак си на крачка от края. С времето обаче, се появяваше все повече информация, как би трябвало да изглежда един модел, завършен подобаващо. Видимо бе, че декалите не 'сребрееха',и някак бяха 'влезли' в повърхността , а модела изглеждаше монолитно. Това ме накара да питам всичките си приятели моделисти, както и да изчета всичко възможно по списанията. Отговорите започнаха да изплуват един по един, като накрая ми станя ясно, че декалите ни най-малко не са забавната част в моделизма, даже напротив: те са в топ 3 на най-рисковите.
Факт е, че истините които съм научил за декалите, и работата с тях, като комплект информация, бях събрал може би 5-6 години след като започнах да се интересувам по-сериозно. Доста време, нали? Вероятно защото и моделизма се развива, а и защото по онова време не бликаше от информация, интернет почти нямаше, а там където го имаше... беше трагичен.
Но, както и да е: в крайна сметка се оказа че забавата не е забава, а много отговорен и тежък процес, ако искаш да постигнеш нещо сериозно. А аз определено исках да накарам моделите си да изглеждат реални. И затова ще споделя с вас какво съм научил.
За да се преборим с декалите, трябва да използваме качествени помагала. В това число влизат инструменти, химия, и /така да ги наречем/ консумативи. Към последните пречислявам всичко което се израсходва и е еднократно: клечки за зъби, клечки за уши /гледайте памука да не се раздърпва лесно/, вода, веро, Pronto.

Pronto-то е по-скоро химия, и се числи към другите необходими неща - химикалите които ви помагат да разтворите декала в повърхността. A oт тях има варианти на няколко фирми, но аз ползвам само Micro Set и Micro Sol. Това е абсолютния, безспорен лидер в сферата, така че, няма какво да ви говоря за конкуренцията му. Единствения компромис може да направите, само ако няма начин да се сдобиете с тях, но това е малко вероятно.
Като инструменти визирам пинсети: самозахващащи и обикновенни, но тънки и нежни, по 2-3 от всеки вид, скалпел или макетен нож, и остра ножица, може и две /голяма и малка/.

Ta, сега, стъпка по стъпка:

Първо, най-важно и задължително: гланцова повърхност на модела. Гладка като стъкло. Това с други думи казано са поне 3-4 слоя Pronto, след всеки от които се полира. Не се тревожете за крайния ефект, а ако се тревожите с въпроси, давайте на e-mail-а ми, да ви успокоя. След като сте нанесли Pronto-то, /или гланцовия лак/ изчакайте да изсъхне 2 пъти, даже ако имате нерви 3, над стандартното време което го чакате: с други думи 2-3 дни. Дори да ползвате по-бързосъхнещи лакове, пак им дайте време. В противен случай, особено с Pronto ще берете ядове като намажете декалите със Set и Sol. Стават на едни отвратителни бели петна, които е почти невъзможно да прикриете.
Когато сте 'изблизали' повърхността на модела до съвършенство, и сте изчакали търпеливо да изсъхне, идва ред на поставянето на декалите. Ако ви се чини бързо на вид /Пронто и прас! декалите отгоре и сме готови/, това далеч не е края на одисеята. Сега следва подготовка на разтвора в който ще отделяте декалите от транспортния лист.

ВАЖНО! Дръжте разтвора, модела и листа на подобаващо отдалечено разстояние един от друг!!!! Не искате да стане някой неприятен инцидент, и всичко да приключи наведнъж, нали?

Ще ви предложа три варианта, вие ще си ги изтествате и изберете кой най- ви допада.

Хладката вода присъства на трите места, така че започваме само с чиста хладка вода - това е първи вариант. Гледайте да не е гореща, че процеса на отделяне ще се ускори, а ако е студена, обратно.
Втория вариант e към водата да добавите малко веро, за да намалите 'напрежението' между декала и повърхностите. Под повърхности визирам и тази от която го отделяте и после онази на която го поставяте. Когато е леко мазничък, декала се плъзга и е по-лесен за наместване.

Последния вариант който ще ви предложа е да сложите малко Pronto в разтвора. Това е особено полезно, когато гланц-лака ви е Pronto. Ако е Future/Klear/Klir или каквато и да е разновидност на този продукт, слагате малко от него във водата. Това има скрит ефект - да слее декала с последнaтa ръка лак, и така да свърши част от функциите на Micro Set и Micro Sol.

ВАЖНО! Ако не ползвате Micro Set/Sol или някаква специализирана химия, веро и/или Pronto в разтвора според мен са задължителни!

След като сте готови с разтвора идва момента да подберете къде да лепите декалите, и кои ви представляват трудност и кои не. Ако сте лепили 1-2 часа и следва някой 'пипкав', малък или забутан декал, по-добре оставете за друг път!
Изрязването на декала ,аз правя в зависимост от мястото му на модела. Ако е по ръбове, ъгли и т.н., гледам да го изрежа максимално близо до знака,маркировката или каквото там символизира. Прозрачния филм с който върви в комплект, не изглежда добре ако стърчи извън модела, и като го изрежете веднъж изсъхнал има шанс да развалите не едно и две неща. Така че ако слагате нещо като надпис на вертикалното кормило на самолет например, то изрежете декала точно по изходящия ръб, за да може да 'заспи' на мястото си. Ако го слагате на по-голяма площ и не излиза от никъде, това не е толкова важно. Ако желаете, все пак може да изрежете по-голямата част от прозрачното,но това рядко пречи.
Изрязания декал го хващам със самозахващащите се пинсети /на място където има само транспортен лист, не засягащ декала или прозрачния му филм!/ и го топя за 15-20 секунди в хладка вода. Това намалява риска да отпусна захвата - пинсетите си го държат сами.

Тук ще отворя малка скоба. Времето което е необходимо за да се отдели от листа, е различно за различните фирми, както и периода в който може да рабоите безпрепятствено също варира.
Например, Tamiya имат по-дебели декали, и те както и Hasegawa искат малко повечко време под вода за да се отпуснат. After-market декалите или тези на Trumpeter пък, на 5тата секунда обикновенно вече се пързалят спокойно по листа. Температура на водата, съдържание на разтвора, от всичко зависи...

Започнете с някой който няма да ползвате, за да сте сигурни че няма да ви изненада ситуацията, освен ако не познавате добре качествата на продукта с който работите.

ВАЖНО! Не дръжте декала под вода твърде дълго!

Декалите имат слой лепило, който при контакт с вода се разтваря, и 'тарикатлъка' е, да ги извадите навреме, преди да разтворите лепилото във водата, защото все пак, целта му е, то да държи декала върху модела. Колкото по-малко във вода, толкова по-добре. Иначе или ще го 'сбръчкате',или няма да залепне, или куп други глупости. Най-неприятно е като се отдели още в разтвора. Това е сигурен знак, че сте прекалили с 'престоя'. А видите ли декала да се разхожда натам насам /учи се да плува из хладката вода/, то това е почти 100% гаранция за проблем. Случва се обаче: звънне ви телефона, или вратата, счупите нещо и т.н. Затова топите, възможно най-бързо вадите и оставяте настрани.
Той би трябвало да се отпусне дори да сте го топнали за 1 секунда, макар и след по-дълго време, просто седейки отвън.
Докато правите процедурата с 'охлабването' на символчето върху транспортната лента, трябва да подготвите и мястото на поставяне. Намажете го с тънък филм Micro Set /или с разтвора в който досега киснахте,ако нямате химия/. Това ще свърши няколко неща:

-ще помогне да движите декала по повърхността, докато заеме нужното място

-ще го намести по неравностите, извивки, нитове и т.н.

-ще го свърже добре с покритието на което го поставяте, нещо като функцията на лепилото

Поставяте го внимателно, като го придърпвате с клечка за зъби, нокът, или нежна четка. Каквото ви върши работа. Важното е да го отделяте от транспортната хартия максимално близо до модела, за да не му оставяте много място да се огъва или сбръчква.

След като го наместите на точното място /не малко встрани, горе или долу, а на точното!/ ,попивате c клечка за уши или попивателна хартия остатъците от разтвор и/или химия. Това се прави, за да предотвратите повече 'разходки' из модела. Наместили сте го, нека си седи там! Като направите това, приключвате с промените и местениците, защото ако продължите ще развалите нещо. Когато е сухо около него, ситуацията вече е различна.
Идва време на Micro Sol. Това е по-силната от двете съставки, и трябва да внимавате повече. Tя се нанася, за да разтвори декала и да го 'вкара' в повърхността. Върху вече поставения, и попит от излишните течности елемент, нанасяте внимателно Sol. Колкото да покрие целия филм, включително прозрачните му части. Зачиствате излишното с тампон за уши,а след това бавно се оттегляте на безопасно разстояние от модела и чакате там 30-40мин. Не пипате, не местите нищо.
'Лепенката' - ако мога така аматьорски да я нарека - ще се сбръчка заплашително! И сигурно, /ако не ста работили с химия досега/ това ще ви хвърли в паника и ужас. Но страшно няма. Ефекта е просто от Sol-а, който си прави магиите. След като изчакате, горе-долу колкото ви казах, продължавате напред с украсата. Дали с друг декал или с дооправяне на същия - вие ще решите. Зависи дали искате да го оставите във вида в който е. По-точно, вида в който сте го привели вие.
Ако не е 'потънал' добре в повърхността и не се е слял с общото цяло на миниатюрата, нанасяте Sol отново, и отново чакате.Ако сребрее, виждат се ръбчета, отново. Така, ако е необходимо няколко пъти. Все едно колко време, просто докато останете доволни.
Може разбира се, да работите по други декали докато чакате да изсъхват вече обработените, стига да са на безопасно разстояние един от друг. Примерно от двете страни на модела, или отгоре и отдолу. Важното е да не са близки и химията да атакува 2 или повече пресни лепенки едновременно.
Това е най-важното.
Ако сте подготвили повърхността добре, и сте спазили повечето от гореописаните техники и методи, то още от първия път ще имате успеваемост 90-100%. Това означава повечето декали да не оставят следи, да 'влязат' в модела, да се слеят в едно. И така като напляскате упешно всички, сте готови за слой или два Pronto, /или какъвто лак сте ползвали/ за да затворите веднъж завинаги труда си. Препоръчвам ви да е гланц отново. Ако се чудите защо точно гланц, вижте послеписа.
Неочаквани обрати все още е възможно да има /това е преди да запечатате/! Ако декалите са по-големи, и не сте ги нарязали за улеснение /аз отбягвам да го правя, но е добра идея/, може да образуват мехурчета въздух под тях. Тези балончета са изключително отегчителни, и се набиват на очи отдалеч.
Това всъщност, не е толкова страшно. След като сте оправили всичко останало по декала- ръбове, извивки,нищо не сребрее и т.н., просто вземате много остра игла. Няма да го стържем, спокойно! Та, игла или скалпел, с който продупчвате или спуквате мехурчето, след което го намазвате леко със Micro Sol. Особено важно е той да влезе в новия процеп който сте направили току-що. След 30 мин...няма и помен от мехурче, нито от вашата намеса.
Имал съм случаи, при който декала се огъва, изкривява, намачква се. Но, с подобаваща работа, /предимно със Sol/ време и търпение, успявам да го докарам до ниво, до което е трудно да повярваш че това не е рисувано на ръка, а е лепенка. Това говори /освен че от време на време съм изключително смотан/, че химията е сериозна, и помага много. Съветвам ви да не се лишавате от това удоволствие.
Ако декалите не ви харесват как са станали, имате резерви или каквото и да е, има начин да ги свалите. ДА, ще поговорим и за свалянето им, не само за поставяне.
Намажете декала /прозрачния филм, всичко/ с малко химия, след което изчакайте няколко мига, да започне да действа. След това с лепкаво тиксо изрязано в приблизителната форма на декала, го залепете отгоре, и го издърпайте. Като кола-маска. Е, не точно. Внимавайте да не го правите много рязко, за да не стане така, че да издърпате и слой боя. Ако сте го запечатали със слой лак, това ще е трудно да е ефективно, но ако не сте, то би трябвало да работи безотказно.
Ако пък го правите непосредствено при самото постявяне и всичко е прясно, то намажете малко Set, да охлаби хватката на лепилото, и си го изстържете с клечка за зъби. Понякога имаш резервни декали, и това е допустима загуба.
Ако декала се огъне, или изкриви, намачка, или каквото и да е, но не би могъл да се остави така, все още има оправия:
Внимателно го върнете във водата, и добавете вряла такава.
Това не важи за всички фирми, защото някой се изпъват от жегата, други се топят или се смачкват още повече!!
Но ако сте стигнали дотам, че или ще го махнете окончателно, или ще опитате поправка, то по-добре експериментирайте и дайте шанс на късмета си. При гореща вода, макар и с малко време декалите се изправят и започват да плуват във видимо перфектен вид. Просто вземате транспортна хартия и с особено внимание го наместете обратно, и това - изцяло във водата където плува. Опитате ли се да го вдигнете/само декала/, ще се огъне пак. Ако успеете да го наместите на хартията, няма да има и помен от лепило, но с нужното старание, Micro Sol ще ви е достатъчен за да се справите с проблема и някак да го закарате обратно върху модела.
Е, в общи линии, това е! Всичко което се сещам и искам да ви споделя относно декалите и техниките които използвам и смятам за добри, го казах. Силно се надявам това да е помогнало на някой, и да е било забавно за четене!
Приятно прекарване с любимото хоби!!
P.S.
Последователността за която говоря по-горе е следната:
Първо-
поставяне на декалите, запечатвате с гланцов лак. Този лак помага да се скрият 'сребреенията' и улеснява работата с маслените бои върху него - чистят се спокойно,без риск за лепенките. Освен това самите масла се стичат по-леко по панели, нитове, канали. С матовия лак не е точно така.
Следва-
застаряване с маслени бои, dry-brushing, пастели,каквото си искате и запечатвате с мат. С тази последователност, се получава най-добре и като изглед, и като простота на работа. Слива се целия вид в едно, и всичко става по-реално. Вие може да имате друга техника. Аз обаче работя по тази схема. Мата за мен винаги е накрая, и е един или максимум два слоя.

Ревю: аерограф Badger 200-20 Detail

2010-11-26T21:41:00.000+02:00

Ще отделим малко внимание на този простичък аерограф, поради две причини:
Първата е, че е много добро начало за 'прохождащи' в аерографията моделисти.
Втората е, че е най-подходящото средство за работа с Alclad2 или едноцветни камуфлажи/лакове/праймери.

Кутията на нов Badger 200-20

Учудващо е, че доста от шампионските модели, по състезания, изложби и т.н. са пръскани с еднодействащи аерографи. Не изцяло разбира се, но почти винаги комбинацията от двойно и едно-деистващи пръскалки е налице. Не се заблуждавайте обаче: няма шампиони, които да са работили с четка!

Повечето фирми за аерографи правят single-action модели, като най-популярни са Badger и Paasche. Те са на пазара от десетилетия, и моделите им са почти без промяна. Сигурно е, че ако за пръв път хващате аерограф, това е най-практичното решение. От простото, към сложното.

Съдържанието: Аерограф, 2 казанчета от стъкло, едно от метал и ключе

Еднодействащия аерограф работи при натискането на спусъка и се нарича еднодействащ, защото това което се случва е едно: започва да пръска. Елементарно е. Боята е заредена, въздуха е под налягане, натискаме спусъка, който освобождава въздуха. Той от своя страна повлича боята, която се атомизира с потока въздух и отива върху обекта който боядисваме.
За да ви стане по-ясно как/и доколко/ може да регулирате случващото се, ще ви го покажа в снимки.

Готов за работа

Модела 200-20 Detail, се води по-детайлен, тоест по-прецизен от стандартния single-action. Това е много относително, защото колкото и да е прецизен, той е далеч от двойнодействаща машинка. Това се отнася до тънка струя, възможност да правите камуфлажни петна или преливания....Ако говорим обаче за равномерен слой: това е царя!
Сред предимствата му са лесна поддръжка, ниска цена и удобство.
А сред недостатъците са нестандартния размер на резба към маркуча, и относително ограничените възможности, което пък е типично за този клас 'пръскалки'.
Флойд Вернер изпозлва точно този модел във видеото си за Alclad боите, като обяснява, че именно простотата е ключа към успеха. Равномерно покритие, и непретенциозно почистване- все неща които са полезени при бързо съхнещия и силно миришещ Alclad. Гледайте видеото, ще се убедите сами! Там той казва, че кой да е еднодействащ аерограф ще ви свърши работа. Но въпреки това, работи само с този...
Точния диаметър на дюзата, не ми е известен, но не е малка. Може би е над .5мм Спусука е мек, приятен и не е склонен към 'случайно' натискане. Това разбира се, ако моделиста не е склонен да опита...
Има казанче за боя от метал, както и стъклени бутилчици, които се закрепват отдолу на пистолета. Металното е за по-малки повърхности, докато при стъклото определено се набляга на обем. Работните налягания са стандартните, от .5 до 4.5-5 бара, при което не би следвало да имате каквито и да е проблеми с Badger-a.
Какво може да регулирате:
Първо, може да регулирате налягането: повече въздух, повече боя ще повличате, елементарна физика - сещате се, сигурен съм. Експериментирайте с различни налягания на компресора върху нещо, различно от модела който работите, за да не стане гаф. Много силен поток ще ви изсуши боята преди да е стигнала модела, твърде слаб, ще я направи неравномерна.
Второ, може да регулирате отвора на дюзата. Това става посредством една навивка /винт, върток/ на опашката на аерографа, която навива иглата, съответно напред или назад. Това започва от абсолютно открита дюза и стига до абсолютно запушена от иглата такава. Ако умело боравите с тези две опции, е гарантирано, че разпрашаването ви ще е добро. Ширина на струята, количество боя, /макар и не на 100%/ могат да бъдат контролирани. На винта има маркировка, но аз лично не я намирам за особено полезна. Най-добре се работи на усещане, и всичко варира според условията: боя,температура на стаята, желан резултат и т.н.. Освен това, наистина на разбирам как би могло нещо толкова творчески ориентирано, да бъде оковано в цифри. А всъщност какво упоменава маркировката не е ясно. Не би могло да е ширина на потока, защото тя варира от отстоянието на аерографа от повърхността. Няма връзка и с покривността, защото това зависи от съвсем различни неща. Кой знае....аз със сигурност не!
Бих препоръчал филтър накъде по маркуча, или преди пистолета, за всеки случай. Все пак аерографа е опростен, и нещо елементарно като проблем, може лесно да обърка нещата. Като например вода в маркуча. Освен това филтъра преди аерографа го прави още по-удобен за захват. Иначе, честно казано е малко лек и малък. Но, приемливо. Ако сте начинаещ, изобщо няма да ви прави впечатление.

Винта на опашката, вижда се разграфяването

Разглобавянето е елементарно. От Badger са предоставили ключе, с което се отвива дюзата, но преспокойно може да го правите и на ръка. Иглата е добре защитена, няма основание за притеснения. Първо се развива иглата, след това се тегли и спусъка пада. Опашката също се равива и се отделя от основното тяло. Отпред първо се развива капачето на дюзата, след това и тя, с което всико е готово. Това е достатъчно за да почистите, без да се тревожите че ще пропуснете нещо, а и най-важното, не крие кой знае какви рискове. Достъпа не е ограничен, а и няма как да е, при толкова елементарен принцип на работа и простота на технологията.

Към недостатъците, може да отбележим скромната кутия и не особено високото качество на пластмасовите елементи по стъклените казанчета. Направени са грубо, и донякъде загрозяват тази ефективна машинка. Аз лично ползвам основно металното казанче.

Самия аерограф няма какво да бъде разискван: настройвате си го настрани, и пръскате върху модела. При правилна настройка и постоянна и уеднаквена работа /отстояние, налягания, бързина на движение на ръката/ резултатите би трябвало да са константни.

Няма нищо сложно, нито подвеждащо: ако сте решили да се занимавате сериозно с моделизъм, това е нещо без което няма да я бъде! Oсвен това, аз имам 10ина аерографа, от почти всички фирми производители и сред тях имам 2 еднодействащи. Мисля че, за праймер, alclad, или каквото и да е, което не изисква прецизно управление на боята, този аерограф е най-доброто. Просто, ефективността му е обоснована от елментарните идеи заложени в него, което го правят несравним с другите аерографи. Затова и аз си ги държа и работя с тях /single-action-ите/.

Едноцветен камуфлаж е по-вероятно да се получи по-добре с Badger-a, отколкото с двойно-действащ. Защо? Ами ако не сте прецизни със спусъка, то тук ще прозира, там ще е грубо...а с еднодействащия какво? Просто разреждаме боята повече, и ако не ни хареса на първата ръка, просто повтаряме. Навсякъде ще е еднакво. Е, не може да правите pre-shading, освен ако не маскирате до полуда. Но, всяка монета има двте си страни!

Така че, всичко което ви се струва еднотипно: лак, база, или подобни, е по-добре да се работи с този аерограф, или поне от този тип.

А всъщност, някой от големите моделисти ползват дори спрейове за база или за лакиране...

Сами си правете изводите!

Приятно прекарване с любимото хоби!

Фотографиране на модели

2010-11-07T09:31:00.023+02:00

Донякъде е по-важно как сте снимали модела си, отколкото до каква степен сте успели да го завършите перфектно. Това разбира се, не важи когато отидете на състезание и има 3-4-5 членно жури, чиято единствена цел, е да ви намерят кусурите. А те почти винаги успяват...

Става дума, когато искате да споделите миниатюрата си с някой в интернет: чрез форуми, еmail или блог/сайт, най-важното е да го представите в най-големия му блясък. А защо не и когато искат да го публикуват в някое списание? Честно казано се съмнявам да се стигне до там. Но знае ли човек?
Та независимо дали модела ви е перфектно пипнат, ако снимката ви куца - нищо няма да се получи. А ако сред вас има фотографи, те знаят колко десетки фактори има, които могат да развалят една снимка.
Първо са фона и основата. Колкото по-опростено е всичко, толкова по-голям ефект ще постигнете. Тук не става дума за диорами, а само за модел. На какво да е- танк, кола, самолет. Бял фон, или някакъв неангажиращ цвят вършат перфектна работа. Под неангажиращ визирам неутрален спрямо модела, и съответно открояващ цветовете му. Ако снимате зелен танк на зелен фон, със сигурност ще сбъркате. Цветознанието е сериозна наука, и за да не задълбаваме, ви препоръчвам бяло. Катастрон например. оформете си гръб и под от бял катастрон поставете модела и се постарайте в кадър да не влиза нищо друго. Така няма как да сбъркате. Виждал съм доста снимки на светло син фон, и не толкова много на червен /изглежащи като кадифе/, но бялото си остава най-доброто. Освен ако камуфлажа ви не е бял....

Снимка на слънчева светлина

Питайте някой фотограф кое е най-важно за снимката. Почти съм сигурен че отговора ще е 'светлината'. В този случай е същото. Трябва ви светлина. Дневната, не винаги е най-добрия избор. Макар много моделисти да снимат моделите си на открито, аз лично не харесвам този метод.
Той обаче крие страхотно предимство: когато снимате при подходящо слънце, сенките ви са сведени до естествен минимум. Това е особено важно. Недостатък пък е това, че ако искате да скриете някой дефект, чрез ъгъл или светлина или каквото и да е, то трябва да чакате с часове. Или, просто да снимате на закрито.
Когато ползвате изкуствено осветление, може да варирате с много повече неща в самата фотография: да приближавате, отдалечавате лампите, придавате ефекти /например прозрачно жълто фолио пред лампата ще ви даде по-топла снимка/, или пък да въртите светлините докато докарате сенките точно там, където ви трябват.
Първо и най-важно, ви трябват минимум две лампи. Само с една, сенките са изключително дразнещи, а и светлината рядко е достатъчна. Така че, слагате две лампи, от двете страни на модела, така, че като погледнете през обектива, да НЕ виждате сенки. Дигиталната фотография е лидер в момента, така че може да тествате до полуда, без да се тревожите че ще харчите пари за ленти. Въртете лампите, едната по-близо другата по-далеч, осветявайте пряко или не, и т.н.
Експериментирайте!

Бял катастрон, интериорна светлина

Ползвайте крушки 45-60W, защото повече, и е вероятно да започне да отблясва в модела, а по-малко...еми ще ви трябват повече лампи. Това е най-общо казано, все пак зависи и от стаята.
Може да пробвате да смесите светлината, но това има ефект когато лампите са поне 3. С различните цветове на енергоспестяващите крушки например, може да нагласите ефекта на различните дневни светлни. Ще ви трябва опит и време, но с оглед на разходите ви, които са нула, това не би било проблем, нали? Освен това с различни 'топлини' на светлината, ще получите различни нюанси на боята на модела ви, гледан на снимката.
Другото важно е да позиционирате модела в най-добрия му изглед. Ако имате дефекти по него: боя, декали, лак, криви или липсващи елементи, то , не ги показвайте. Също така, понякога едната страна на модела изглежда по-добре от другата. За това има хиляди възможни причини, но, идеята е да покажете каквото искате да видят на снимката, с гореизброените възможни техники. Не че няма PhotoShop, но все пак не е нужно да издребняваме. Просто може застаряването ви да се е получило по-добре от даден ъгъл на гледане или нещо в този ред на мисли.
Ще ви споделя и как настройвам апарата си аз самия, като отбелязвам, че това е строго индивидуално. Фотографията е интуитивно, креативно и творческо занимание, затова, не ме копирайте, просто тествайте, докато не получите желания от вас резултат.
Първото което правя е да снимам от един и същи ъгъл по два начина:
с включено MACRO, отблизо с подходящата скорост на отваряне /може и на автомат, не е толкова фрапираща разликата/
отдалеч, с приближение със ZOOM-а на апарата. Целта е да получа горе-долу същия изглед както с Макро-то, само че със съвсем различен краен резултат.
Така снимам от всички ъгли които искам, и после сравнявам. В крайна сметка винаги избирам 2-3 снимки, а сам направил 10 пъти повече, но това няма значение. Важното е, че както ви описах че снимам по-горе, получавам различно усещане за снимката. Не знам как да го опиша с технически термини, защото не съм професионален фотограф, но накратко казано переспективата е същата, а техниката на фотографиране- различна.
Другото което правя е, че понякога пускам светквацита, за да видя какво точно ще се получи. Повечето пъти получавам глупави сенки, но има случай в които се получава.
Правя и следните опити: на по-слаба светлина, си играя с продължителността на отваряне на блендата, което дава тотално различни светлини. От тъмно като по здрач, до ярко светло като насред пустиня. За това има принос и осветлението, но го споменавам просто като идея.
Ползвам и мини-статив. Струват по 4-5лв из фото-ателиетата и представляват мини триножник с височина 10-15см. С такова пособие е много лесно да снимаш миниатюри. Освен това е и гъвкав, така че различни положения на фото-апарата с него - колкото щеш!

Мини статив

Това е в общи линии за снимането. Бях чул от една фотографка, че трябва да направиш поне 10 000 снимки, за да започнеш да правиш свестни оттам нататък. Предполагам че това важи и за моделите. Пък и шанса да подберете добра снимка при наличието на 40-50 кадъра, е по-голям отколкото ако щракнете само 4-5. С други думи искам да кажа, че с дигитален апарат, няма от какво да се тревожите: просто снимате на воля.
А да представите модела си пред приятели и познати които не могат да го видят на живо, е особено вълнуващо, когато фотосите ви са на ниво!
Приятни мигове с любимото хоби!

'Олющена' боя

2010-10-23T09:34:00.019+03:00

Техниките за застаряване на модела са разнообразни и са сред най-важното, за да го накарате да 'живне'. Определено от всички, на мен най-ми допада да видя модел с олющена боя, под която се вижда гол метал. Това е дразнещо когато е на истинския самолет, защото той изглежда занемарен, но на модела придава особена душа.
Има няколко варианта да направите елементите по модела да изглеждат излющени. Най-основния и елементарен е да следвате естествения път на застаряване: да нанесете боята/камуфлажа/ над симулиран алуминии. След праймера, и преди камуфлажа, боядисвате целия модел сребрист. Ако ползвате продукти на Alclad2 ще ви е по-лесно от обичайно, защото те са изключително здрави.

Изчаквате го да изсъхне добре, двойно-тройно повече от обичайното. След като модела ви е изцяло сребрист, пръскате един слой Pronto, за да отдели сребристото от камуфлажа. Това се прави поради две причини:
Първо за да може акрилната боя да се нанесе над Pronto-то, не над емайловия Alclad.Има разлика!
Второ, така е по-сигурно, че при последващия процес, няма да олющите и сребристото, когато махате акрилната боя.
След като сте сигурни че всичко е изсъхнало добре и е здраво върху модела, пръскате стандартния камуфлаж който сте планирали. В този случай не чакате 2-3 дена да изсъхне боята. Това е така, защото ще я олющвате. Вземате хубаво,лепкаво и здраво тиксо. Tamiya Masking Tape - което се ползва за маскиране е неподходящо, защото е слабо. Трябва ви нещо, което ще залепне добре на повърхността.
Лепите там където искате да махнете боята. Пристискате добре, за да сте сигурни че е залепнала поне част от тиксото, и след това с рязко и бързо движение отлепяте. Агресивен метод, но за сметка на това доста ефективен.
Ако го правите както трябва, това ще свали слоя акрилна боя, и отдолу ще блесне алуминий. Понеже това се прави със сравнително прясна боя: на няколко часа, то ако отлепите повече, може да корегирате. Защото ако прекалите, ще свалите доста акрил, и самолета ще стане на петна. Затова добрата новина е ,че може да поправяте, и надали ще си личи.
Въпреки че резултата от корекциите не винаги е хубав, то поне не нарушавате вида на модела безвъзвратно.
С тази техника, олющването се симулира върху по-големи повърхности. Получават се не драскотини, а направо парчета липсваща боя. Това го има и в реалността, макар и рядко, и е доста ефектно на миниатюрата. Военни самолети, които се употребяват интензивно, очукани от градушката машини /доста има и в гражданската авиация/ и други: все някъде има пострадала боя. За пример, ако загледате МиГ-21 на Българските ВВС от последните години, ще видите как камуфлажа им е изпадал на доста места. Това е не от много летене, а от некачествено боядисване, но това всъщност няма значение. С гореописаната технология, ще го постигнете лесно при един модел в мащаб 1/48 или по-голям. При по-малки модели, трябва да внимавате повече, защото както споменах, боята която се маха е доста.
Друг метод е ползването на сребърен молив /не за очи, а сив, който по-трудно ще намерите/ в комбинация с графитен. Последния корегира ако прекалите със сивото.
Как се прави това: по ръбовете които са най-износени, като релси на фанара, степенки, технологични отвори и т.н. се драска леко със сивия молив. Това малко по малко оставя сребърни следи, които наподобяват износване. Може да пробвате тази техника и с маркер за компакт дискове, сребрист. Той също е труден за намиране, но писеца му е с размер малко по-малък от на стандартен нит в мащаб 1/48, което го прави перфектен за целта. Ако нямате такъв маркер, просто сива боя на върха на клечка за зъби и докосвате нита. Това е само пример, може да 'опипате' доста неща, стига да не прекалите.
Става неравномерно /тоест реално/, създава илюзия за износване и постоянна употреба. Така се разчупва иначе стерилния вид на модела. Ако той е сив, го правите с тъмни краски, само че тук говорим за 'олющена' боя, а сивите самолети най-често са небоядисаните. Така че може да пропуснете последното изречение.
Друг интересен метод е ползването на твърда четка. Прав, твърд косъм е най-важното в случая. Топите я в емайлова боя /сребриста/, след което чакате да поизсъхне. Не я чистите и търкате за да изпада боята, за да останат космите на четката прави. Освен това, сухата боя допълнително ги втвърдява. След това с нежни докосвания перпендикулярно на повърността, оставяте малко по малко сребърни точици, които, при подходяща гъстота на нанасяне, създават страхотен ефект на леко излющена боя. Хаотично е, защото не 'пипате' само на едно място, а тук-таме, което още повече подсилва реализма.
Dry-Brushing е друг метод, малко по-различен от гореописания, но на него ще се спрем в друга статия. С него също се получава олющване, но той се ползва и за ред други неща, така че: друг път!
Ако не ви харесват тези методи, може да разработите свои собствени, което ще е чудесно, защото може да ги споделите и така да си помагаме да развиваме техниките в моделизма. Тези които ви описах съм ги ползвал през годините, като зависи много какъв самолет ще пресъздавам: много износен, воюващ или нов. Опитайте ,и ще се радвам да си споделите опита с мен в email-и в близко бъдеще!
Приятно прекарване с любимото хоби!

Ултразвукови вани

2010-10-07T11:07:00.000+03:00

Един от най-отегчителните процеси при работа с аерограф е чистенето му след сесията. Разглобяваш го напълно и чистиш всеки елемент. Едно по едно. С особено внимание. Проверяваш, смазваш го и сглобяваш наново. Ако чистенето е цялостно, а не само дюзата и казанчето например, това отнема 10-15, че и повече минути. А колко пръскаш обикновенно? 10? Глупава работа, нали? Е, не винаги чистиш изцяло...но аз имах навика да го правя. Това малко ми убива ентусиазма когато опре до това, да си пръскам дреболиите по модела, или да сменям често цветове. Айде, цветовете не са голям проблем, но ако пръскаш с лак, основното почистване е наложително. И какво? Желанието ти да пръскаш наполовина е умряло, още преди да си напълнил компресора. Да речем, че боядисваш няколко цвята през няколко дни. Наистина, не е нужно да чистиш всеки ден - може да напълниш казанчето с вода и да го оставиш така, за да пречи на боята да изсъхне /като цяло в материала говорим за акрилни бои, при емайловите чистенето е съвсем друга работа/. Но рано или късно пак ще се сблъскаш с проблема на разглобяването. Защото колкото и да отлагаш, рано или късно ще завършиш модела. И тогава ще трябва да изчистиш и 'пръскалката'

Това е моята ваничка, другите снимки са примерни модели

Само че, за щастие, живеем във време в бясна конкуренция и сериозен напредък на технологии. И умни и добри хора са измислили елементарен начин да си спестиш отегчението, като използваш именно технологично решение. За какво ли не? Миялни, перални и какви ли не машини, ни облегчават ежедневието. В този случай то се нарича 'ултразвукова вана'.
Ако не знаете точно какво е, много вероятно е личния ви зъболекар да има, така че навестете го, и проверете. Ако не- Google. Няма да ви обянявам как работи, откъде да си го купите и т.н. Ще ви разкажа как ми помага да си спестя време, нерви и да си поддържам аерографите на ниво без да се притеснявам.
Та така: сдобих се аз със ултразвукова ваничка от Англия, и си пуснах сравнително изцапаните елементи на аерографа вътре за да видя какво се получава. Не целия, само някой по-мръсни детайли. Пробвах първо с вода. Само вода, никакви примеси. Ефекта беше, че част от мръсното се разпадна, друга част остана по стените на казанчето или други места например, но като го потърках със салфетка и се отдели лесно.
Дотук ефекта беше добър, но не точно този който се надявах да получа. Искаше ми се да си пусна детайлите вътре, да го настроя на 3 мин и след като се изключи да ги изкарам като нови. Е, не стана. Поръчах си химия, която се рекламира като основен борец с 'по-упорити' петна. От същото място, откъдето си купих и ваната. Добавих я, пуснах го пак, и бях още по-разочарован, че ефекта беше съвсем същия, като в началото.
Извоада ми беше или че ваничката не работи както трябва или трябва да извъртя няколко цикъла с по-дълга продължителност, за да се получи желания ефект.
Това и направих, и имаше известна доза успех, но отново не беше задоволителен. Разни по-засъхнали места не се изчистваха, независимо колко дълго престояваше елемента във ваничката. Оставял съм го дори да се накисне добре през нощта, но ...все тая.
Накрая се сетих, че или трябва да измисля начин да я накарам да работи, или да я продам, защото няма смисъл само да си губя времето, като същия ефект ще имам ако накисна аеро-то във една купа пълна с медицински спирт.
Писах из един-два форума, и хората ми казаха: не чисти със специални препарати, чисти със това което използваш обикновенно. Добави медицински спирт, или препарат с амонячна основа /като Windex за прозорци/ , или и двете, и ще видиш резултата.
Taка, един ден си направих експеримент: чистих едни много упорити петна, киснах аерографа в стандартен разтвор, даже преспа във ваната. Но не стана нищо особено. Тогава, добавих, спирт/в този вече готов разтвор: вода + специалния препарат който си поръчах/ и пуснах ваната на най-дългия възможен цикъл : 480 секунди. /това важи за моя модел, вие може да имате други опции/. Като изтече периода, отворих и какво да видя: всичко светеше, както ми се искаше в най-смелите ми мечти. Нямаше и помен от боя или лак или каквото и да е изсъхнало и зацапало частите. Водата беше с температура на чай, но все тая. Нали аерографа беше чист...

Веднага взех друг аерограф, който също беше точно пред основно почистване, и го накиснах без да го разглобявам. Резултата- успешен, както и първия път. Значи, 'сиропа' с който съм работил е бил проблема....
Какъв е извода за мен: приключих с основните почиствания, разглобявания и сглобявания, всеки 3-4 дни. Като имаш 5-6 аерографа,/ а някой имат и по 15/ това е мъчение. Да, понякога трябва да ги смажеш, но не е същото.
Предимствата:
1. Ами ултразвука достига до места, до които няма как да достигнете на ръка. Технологията винаги е била по-добра от елементарните човешки възможности. Все пак, ако не беше, хората нямаше да отделят време и усилия за да я усъвършенстват.

2. Не разглобяваме по 2-3 пъти на седмица. Няма толкова рискове, няма неприятни отлагания които сме пропуснали, няма изтървани игли, дюзи ,счупени или огънати такива.И т.н.и т.н.

3. Основния продукт които пълните във ваната е вода. И хабите точно толкова препарат, колкото ще ви отнеме само 'продухването' на казанчето на аерографа, да не говорим какво остава да протъркате всеки елемент по отделно. Е, ако е много силно замърсен, може би ще трябва да добавите повечко химия към водата, но пак ще е по-рентабилно.

И какво накрая?
Стотина лева ми излезе ваничката, а с доставката може би, общо 120, и си реших генерално проблема. В България има ванички по 300лв/по-точно започват от.../, поне горе-долу толкова бяха по зъботехническите магазини преди да поръчам моята, /началото на 2010/, и въпреки това, мисля че пак си струва. Може сега да са паднали цените, може да имате достъп до други страни и изгодни предложения....важното е, че според мен ,за всеки моделист...

НЕ! Поправка: за всеки който се занимава с аерография, в каквато и да форма, това е аксесоар, който е задължителен. Това прави заниманията ви по-малко усложнени. Риска намалява, продуктивността се увеличава.
За мен лично, това е от особена важност. Вие преценете за себе си!
Приятни мигове с любимото хоби!

P.S. Някой хора чистят дори детайлите на модела в подобни вани, аз не съм опитвал. Ако някой пробва, моля да ми пише , да обогатим материалите в блога!

Tamiya F-16 C/N Aggressor/Adversary, мащаб: 1/48

2010-09-25T11:12:00.000+03:00

На няколко места в предишни теми споменавам F-16 в този мащаб на различни фирми. Определено този, за който ще ви разкажа тук, е 'черешката на тортата', сред моделите на Viper-a.
Сигурен съм, че доста от вас са фенове на този самолет, а тези които не са, със сигурност го уважават. Това, донякъде го прави задължителен атрибут в колекцията на повечето моделисти на реактивни самолети. За мен лично, с този камуфлаж, и с качеството което предлага Tamiya, модела е задължителен, дори в повече от една бройка.

Освен да кажа: Tamiya си е Tamiya, друго няма какво повече да изкоментирам. Японците нямат пропуск при моделите които правят, а този е сравнително нова матрица, което гарантира качество. Популярността им от недалечното минало с 16ката в 32ри мащаб, е затвърдена и в 48ми. До преди да се появи модела им в този мащаб/48/, Hasegawa беше номер 1, след което Kinetic сериозно ги озадачи със своите интерпретации на темата. Само че, както винаги, Tamiya си каза тежката дума. А който се смее последен...произвежда най-хубавия Viper! Hasegawa имат доста опции, което ги прави трудни за конкуриране. Освен това, модела им е точен, лесен за сглобка а и освен това, не са само те на пазара. Revell и дори Italeri, имат добри миниатюри на 16ката, което прави избора още по-труден. Но както е известно, в борбата се раждат постиженията, което важи с пълна сила и за моделите. От толкова много опции, фирми и модификации, накрая, само крайния клиент печели: качеството и изискванията постоянно нарастват. И Tamiya, печелят в този случай...
Към модела им:

Той е хитро замислен, така, че да може да направите няколко версии на аероплана. Частите са разделени много идейно и със сигурност може да очакваме японците да изравнят, ако не и да надминат другите производители по опции.

Ясно се вижда разликата в цвета на фанарите, дори неразпечатани

Фанарите са два: златист и стандартен. Интересно решение, при все че повечето моделисти знаят как да придадат ефект на пластмасата. Но, страхотно удобство за новаци! А и при тази /никак ниска/ цена, е чудесно че са се сетили да придадат елемент на изненада. Изобщо, прозрачните чаркове, са приятни като ефект, особено златистия фанар. Обикновения, е, той си е качествен, но не бих казал че е по-добър от Kinetic. Непрозрачните елементи са фини, отляти в светло сива пластмаса. Всичките детайли са перфектно изразени: нитове, панели, отсеци, като остатъци за очистване почти не се намират. Пластмасата е мека, но същевременно не е слаба като Italeri, която при малко по-силно лепило, направо 'изчезва'.

Инструкциите са отпечатани на черно-бяла 'мини книжка', с добро качество и подробно описание.Всичко е ясно нарисувано или написано: кое къде да махнете или добавите за съответната версия. На отделен лист има камуфлажните схеми и подробности за декалите. На тях, самолетите са изобразени от всички страни, като пише и в какво точно увеличение ще получите мащаб 1 към 1 с вашия модел.В конкретния случай: 150%. Този лист с чертежи, дава много ясна представа на моделиста, какво и къде да боядиса, дори и да няма снимки на реалния самолет. Това е нещо което Tamiya се опитват да наложат: разделни информационни носители,съответно за сглобка и боядисване. Не лоша идея. Там са описани и цветовете на Tamiya, както и аналозите им ако ползвате спрейове или стандартните акрилни бои. Някой от тях се получават от смеска на няколко цвята. Съотношенията са представени достатъчно ясно.

На гърба на този лист има още версии

Четири на брой са самолетите които може да направите, без да си купувате допълнителни декали:

F-16 Block 30, 86-0314, борд 34,на командира на ескадрила 354, 2008ма година.

F-16 Block 32, 86-0272, 64AS/57 Wing ,aвиобаза Nellis, oтново на командващия ескадрилата, през 2008ма.

F-16N,сериен номер 163271,NAS Miramar, 1993, или иначе казано, небеизвестното училище TOP GUN.

F-16C Block 42, 89-2148, 64AS/57 Wing ,aвиобаза Nellis, 2006та година.

Снимка на кутията на модела с варианта от TOP GUN, 1993-та

Kакто виждате, всеки е отделен вариант/версия на 16ката. А ако искате нещо различно и се сдобиете с подходящите декали, то може да сглобите Block 25/30/32/40/42 и N, дори Block 50/52, само и единствено от този съдържанието на кутията. Е, за 40/42 и 50/52 ще ви трябват LANTIRN и HARMS, но ако ще задълбавате дотам, се очаква да ги имате в някоя кутия от предните модели които сте сглобили. Освен това има допълнителни елементи заради различното шаси на N /и ранния Block 30/, oт останалите които са предоставени като опция. Това според мен, е повече от достатъчно за да задоволи и най-претенциозните. Аз лични бих се придържал към опциите които са предоставени. Много са ефектни, а и лесно се намират множество снимки свързани с тях.

И от другата страна на кутията: Block 32, Nellis, 2008-ма

Въоръжението е добро. Казвам добро, защото е несравнимо с това на Kinetic. По-бедно е, естествено. Въпреки това, то е достатъчно, особено за Агресорските ескадрили, които не летят въоръжени до зъби. Даже напротив. То включва:

2 x AIM-9L/M
2 x AIM-120
2 x 370 галонови резервоари
1 х 300 галонов подтелен резервоар
1 х ALQ-184 ECM контейнер
1 х ALQ-188 ECM контейнер
2 x ACMI контейнера
2 х RHAW контейнера за N варианта

Декалите са типичните за Tamiya: леко дебелички. Но, за сметка на това са изключително точни и подробни. С други думи казано, с малко химия, всичко ще си дойде на мястото. Цветовете им са приятни, и отговарят на реалността. Разделени са на 2 листа, както виждате и от снимките. По-малкия е с по-шарените цветове, и е горе долу 1/4 от размера на големия.

След всичко което ви написах, е трудно да не се замислите дали да отделите пари за този самолет/е,ако ми вярвате на писанията!/. Особено при тази цена, а тя не е никак ниска, е сигурно, че решението няма да е лесно. Само че, ако държите на качеството, и това, да притежавате най-доброто, със сигурност това е решението. А като заключение мога да ви кажа, че ако Tamiya нямаха 16-ка в 1/32, и то толкова добра, то тази им, която разгледахме, щеше да е най-добрия Viper на пазара в кой да е мащаб. За щастие, нито едната нито другата имат забележки. Въпроса е , колко голяма я искате! Aз бих искал да пуснат Агресор и в по-големия мащаб...
Приятно прекарване с любимото хоби!

P.S. Не споменах, че модела е изключително приятен и лесен за сглобка,което го прави чудесен за начинаещи. С изключение на камуфлажа, които определено иска опит, той става, както за първи модел изобщо, така и за някой майстор, който може да го превърне в истински шедьовър! Независимо дали ще започнете с него или ще се целите в апогея на моделистката ви кариера, F-16 на Tamiya ще отговори на очакванията ви.

Family ревю: Bf 110 1/48 Eduard

2010-09-06T19:51:00.002+03:00

Messerschmitt Bf 110 е тежък двумоторен изтребител от Втората Световна Война, воювал успешно в небесата над Франция, Норвегия и Полша. Разбира се, той е летял през цялата война, но споменавам тези три кампании, защото през тях, той е бил особено ефективен. Недостатъците му започват да личат в Битката за Британия, а в последствие остарялата концепция се проявява при постепенно намаляващата успеваемост. Въпреки това, като боен комплекс, се доказва достатъчно надежден и се бие активно на Балканите, Северна Африка и Източния Фронт, като с напредване на войната е разработена и използвана нощна версия, която се оказва сред най-ефективните платформи за водене на битки през тъмната част на денонощието.

Независимо от критиката, са произведени над 6000 бройки oт двумоторния 'месер'. Макар и в пъти по-малко от малкия му събрат 109, или Fw-190, предвид идеите заложени в него/в 110/, тази бройка не е никак малка. Това е напълно достатъчно за да заинтригува производителите на модели и те да го вкарат в каталозите си. Моделистите също! И Eduard, както вече са доказали, умеят да разгърнат доста потенциала на един тип самолет, като го предложат в богат набор от модификации и различни камуфлажни схеми.

Приборното табло 1/4

Техните семейства Focke-Wulf 190 и Hellcat, са зарадвали не един и двама моделисти, именно със изобилието с което се предлагат. Със Bf 110 случая е съвсем същия - имаме богат набор от възможности. Royal Class, Profipack и Weekend Edition - стандартните три за Eduard, като съответно 'Кралския' клас е най-оборудван, и нататък градацията е низходяща. За всекиму - по нещо! Фамилията му е предлагана в пълния си блясък от чехите.

...и частите му

Няма как да разкрия подробно всичките модели един по един, защото те имат толкова вариации, че ще трябва да удължим статията поне 4 пъти над нормалното. Но накратко, ще ви разкажа какво може да намерите в кутиите. Да прецените дали ви харесва и дали ще си купите нещо от описаното, оставям изцяло на вас.

За мен лично, Royal Class е най-интересната окомплектовка. В кутията има не един, а два модела, като опциите на маркировка cа 12 /дванадесет!!!/ на брой. Moже да сглобите C,D и Е, а има и части за нощен вариант. Като подарък към комплекта, получавате и табло в мащаб 1/4, и реплика на 'железен кръст' с оригинални размери. Въпреки високата цена, кита предлага почти всичко което ви е нужно за да направите две хубави и интересни версии на 110ката. Все едно, че си купувате два Profipack-a, само че имате и екстри. Кръст и табло.
Последното за мен е от особена важност не само като моделист а и като пилот.

Близък план на таблото

Ако това не ви е в бюджета, то може би един 'Profi', ще ви задоволи. Вариантите там са пет: C, D, E, G-2 и G-4. Искам да направя малко уточнение- тези опции и окомплектовки са валидни към момента на написването на материала /юни 2010/, който е различен от момента на публикация. Разликата в писането и представянето идва от това, че да може да има постоянно нови статии и да поддържам желанието ви да четете тук! Не да ви затрупам наведнъж с инфо, и да загубите интерес към блога. Освен това, Eduard постоянно обновяват листа си с модели. Възможно е ,когато това излезе на бял свят, да има и други версии, както и нови опаковки на вече съществуващите. Може някой вече да не се произвеждат. Факт е, че това не бива да ви притеснява: ако искате да си купите Profipack на някоя версия, и тя вече се предлага само в Weekend Edition, то лесно може да си вземете фото-ецваните детайли и маските отделно, защото от Еди ги предлагат така. С 'Кралския' клас е малко по-трудно да направите компромис, ако той е спрян от производство, но аз лично се съмнявам това скоро да стане, а дори и да стане, винаги има eBay, където все някой ще го продава.

Да се върнем на 'Профи-пак'-а. Всеки от посочените C,D,G-4 съдържат около 340 части, с по 2 до 4 на брой повече или по-малко, като разлики в моделите, и имат 4 или 5 камуфлажни схеми всеки. Е модела има в комплекта си резиново куче /!?!?!?/ за което не знам какво да ви кажа, но модела няма описание колко точно части съдържа, а този който имам аз не съм отварял че да погледна. G-2 има по-малко: 276 елемента, и отново 5 опции за боядисване. Нямам представа защо елементите са драстично по-малко. Не съм ги сглобявал все още и не се наемам да коментирам. Както се досещате, всичките имат фото-ец, маски и луксозни инструцкии в комплекта. По мое мнение това ги прави най-изгодни, защото ако тръгнете да събирате отделно всичко, цената ще е по-висока, а времето и нервите не си струват дори да беше еднаква. Мисля, че ако не търсите някоя по-екзотична версия или камуфлажна схема на 110ката, то от Еди са способни да задоволят почти на максимум интереса ви към този модел самолет.

За най-непретенциозните, или за тези чиито бюджет е по-скромен, има и Weekend Edition: само един камуфлаж, без маски, без луксозни инструкции, без фото-ец...
Това което може да си купите в Weekend засега /пак казвам, към момента на писане на материала/ е G-4 и E. И двата имат по 340 детайла, и са опаковани в жълтите кутии на уикендите. Стандарт за Eduard. Нямат кой знае какви екстри, но и цената е друга. Аз лично не бих се задоволил с тях, а ако го направя, то ще е, например, защото този модел който търся, го няма в 'Профи' и пак ще си купя фото ецваните комплекти, както и маските.

Както сами виждате, предостатъчно са дали чехите, за да зарадват всеки фен на Bf110. Самите модели не са сложни за сглобка, както първите им Focke-Wulf-и, но с оглед на самия самолет като такъв, не бих казал, че е работа за начинаещ. Независимо от фирмата производител. Остъклението е с прекалено много рамки, и особено ако нямате маски, ми се струва не-лека задача. Някой може да го приемат за предизвикателство, но аз харесвам лекотата и бързината на сглобката, и гледам да стоя надалеч от подобни 'дразнения'. Камуфлажите на немците от войната са ми достатъчно сериозна 'заигравка'. Но, всеки сам решава! Аз самия съм на етап в моделизма, в който това не би ме уплашило, дори напротив. Но, нямам и рестрикции в бюджета, което прави начина ми на мислене и подхода към модела по-облегчени.

Кабината : сглобена и боядисана

Пластмасата от която са отляти е качествена, типичната за Eduard: нежна, с перфектна детайлировка. Всички нитове, нитчета, панели, панелчета и прочее са 'избродирани', така че забравете за нитачки, скрибери, разшивки и подобни занимавки. Страхотни са 'месерите'! Фанарите, не бих казал че са на най-'стъкленото' възможно ниво, но като видите колко рамки имат, ще разберете защо.
Маските и фото-еца, е,та това е Eduard за Бога! Там забележки няма!
Какво повече да ви кажа? Харесайте си някой модел и ми пишете за него с въпроси, или просто разтърсете Google и ще намерите достатъчно инфо. Страницата на чехите също...пълно е със снимки и ревюта на миниатюрите. Никъде, никой не се оплаква от нещо сериозно. Тоест, няма недостатъци, които да дразнят. Цената не е ниска, но предвид размера на Bf 110 в 1/48, си е напълно в реда на нещата. Няма груби несъответствия, няма забележки по декалите...с една дума казано: СУПЕР!
Аз имам забележка: бих предпочел да бяха сложили смолна котка вместо смолно куче, но...нищо! Може би следващия път Еди!

Куче...но по-добре да беше котка...

За финал ви го казвам директно: модела с страхотен, струва си парите! Не му мислете, и ако сте фенове на немците и войната, това е то! То не са камуфлажи, не са версии, не е чудо!
Приятно прекарване с любимото хоби!

Ревю: аерограф Harder & Steenbeck Silverline EVO FPC 2 in 1

2010-08-23T10:33:00.000+03:00

Аерографа за който ще говорим в тази статия е определено сред най-хвалените и употребявани 'пръскалки' от моделистите в момента. Продава се в няколко различни окомплектовки, обединени в серия 'Evolution'.
Тази серия е втора поред, предхождана единствено от 'Infinity', което е най-високия клас на Harder&Steenbeck. Конкретния аерограф е почти идентичен с Infinity-то, като по възможности не отстъпва, а дизайна просто е различен. Допълнителното е FPC-то за което ще споменем по-долу.
Silverline е малко по-добър от стандартното Evo, с това ,че има контра на опашката, която рестриктира спусъка по движението си назад /потока боя/. Малко по-лъскав е, но като цяло притежава повечето основни характеристики на серията си. '2 in 1' e серията пистолети с 2 дюзи в комплекта. Стандартно те са .2 и .4, но при Silverline, малката дюза е с размера на Infinity: .15
Абревиетурата FPC, се разшифрова като Flow Pressure Control, а иначе казано: така желания от всички моделисти и художници, регулатор на налягането.
В комплекта са включени 2 дюзи, 2 казанчета за боята /2 и 5ml/, регулатора на налягането който е завинтен на дръжката, към която се подава въздуха и бърза връзка, която е закрепена непосрествено след регулатора. Последните 2 могат да се развиват, и няма разлика с другите аерографи при които липсва регулатора, когато ги свалите.
Сравнен с флагмана на H&S, този аерограф няма сериозни недостатъци, освен че когато хванете в ръка Infinity, вероятно ще ви се стори малко по-удобен, а и коронките които може да ползвате са по разнообразни.
От друга страна, получавате вграден регулатор и практически същите размери дюзи, което обезсмисля инвестицията в по-горния клас, която е с 40% по-висока.
Опакован е в красива и компактна жълта кутия, която е перфектна за пренасяне, здрава и събира безпроблемно всичките му части. Тя има ключалки, които предотвратяват евентуално произволно отваряне, но са така направени че не заемат допълнително пространство отвън.
Пистолета е много ергономичен, спусъка изключително удобен. За мен лично, недостатък е, че е твърде мек и реагира мълниеносно. Понякога не успявам да постигна това което искам именно заради тези причини. По-опитен моделист обаче, би оценил това в положителна насока. Винта на опашната контра е твърд, също като този на регулатора: тоест няма опасност да ги разместите неволно. Казанчетата са относително малки,но компенсират от диаметър, което помага на видимостта върхъ работената повърхност. Усещането като цяло е за масивно пособие, подобно на луксозен химикал.
Най-големия плюс за мен е почистването. Нямам ни най-малка представа от какво точно са направили покритието на елементите, но боята изсъхва по казанчето, иглата и другите елементи по различен начин. Сякаш има покритие подобно на тефлоновите тигани, което само с малко вода не се наранява, но пък се чисти лесно от загорялото. Тук е така с боята. Спусъка е малко излишно усложнен като конструкция, но това не пречи на сглобката, нито на почистването. Това се сочи и за значително предимство пред Infinity, чието почистване изисква повече внимание.
Проблем са иглите .2 и .15 - много са нежни, и при начина на разглобяване са лесно раними. За сметка на това са наполовина по-евтини сравнени с Iwata, и се доближават до цена по-скоро до Paasche и Badger. Какво по-добро от това, да имаш аерограф от високия клас и да плащаш за частите му като на масовките на пазара?
Коронката пред дюзата може да намерите в два вида: стария е стандартен, коносувиден отвор, а новата е нарязана, първо заради различното завихряне, и второ, заради възможността да чистите 'в движение' само с помоща на четка, като иглата е достъпна от всички страни. Това е чудесно решение, защото при развиването на коронката специално при този аерограф, настъпва една малка бъркотия, което в случая е спестено. А шанса да попаднете на старо производство е малък.
Чувал съм за експериментатори, които са поставяли коронки и дюзи от Infinity, и те твърдят че пасват перфектно, което ако е вярно /аз не съм пробвал/ то най-приятното нещо би било да се постави кръглата коронка от горния клас, която едно: сепарира прилично далеч иглата от повърхността, две: няма завихряне, което значи че може да 'пишете' линии близки до тези на тънкописец.
Малката гаранция е недостатък / само 2 години, сравнено с Iwata, които имат 5 и 10/, но с оглед на цената на частите това не би следвало да ви тревожи. Дюзи за модела има както споменахме .15 и .4, а освен тях, .2 и .6 ,така че сте прилично обезопасени откъм възможности за ширина на потока.
Доста от моделистите подменят старите си аерографи именно с този модел, вместо някоя Iwata например. Моето лично мнение, е че Iwata e по-добрия избор, но това е до усет, и нищо повече. Определено когато пръскам по-големи повърхности, атомизацията на този аерограф е безпроблемна и почти без конкуренция. Аз самия обаче имам проблеми с фините и тънки линии, предимно заради спусъка. Не бих казал, че това причина да не избера този аерограф, напротив, по-скоро стимул да работя с него повече за да го усвоя по-добре.
Със сигурност мога да твърдя, че сред гамата на Harder & Steenbeck това е пистолета, който комбинира най-много качества за съответната цена. Ако сте фенове на марката, която е най-сериозната конкуренция на Iwata, то това определено е аерографа за вас!
Приятно прекарване с любимото хоби!

Ревю: аерограф Paasche TALON

2010-08-05T21:33:00.000+03:00

Въпреки, че Paasche е сред най-старите фирми, които правят аерографи, тя не е много популярна на пазара в България. За съжаление, когато в подобни малки страни, една марка изгради статут на 'добра', тя най-често остава 'единствена' и всеки който си купи нещо друго е или сбъркал, или направил сериозен компромис. На пазара тук, се слави основно Iwata. Не че не са най-добрите: определено СА. НО освен тях, има много добри фирми. Paasche със сигурност е една от тях.Компанията е основата през 1904-та година в САЩ, и оттогава не е спирала своето развитие. Няма да ви занимавам с история, ще ви напиша няколко реда за последното им творение: аерографа им Talon.
Това е двойнодействащ аерограф, с горно захранване и вътрешно смесване на боята с въздуха. Предлага се в три варианта: с една, две или три дюзи, в зависимост от желанията ви за цена и възможности предлагани от комплекта. Дюзите са стандартни за всички комплекти -.38, като в двойния комплект има допълнително .66 а в тройния има .66 и .25.
Цената на аерографа е 60-80% от цената на конкуренцията. Качеството не отстъпва с нищо.
Казанчето е с размери 11.8гр, като има капаче което предпазва /по-скоро забавя забавя/ от изсъхване, и пази от боклуци или разливане на съдържанието. 1/3 боя в него е достатъчна за да покрие модел на танк в 1/35 без проблем. Размера му е особено подходящ за моделисти които работят 1/48 и нагоре. Има коронка на върха на аерографа, която няма за цел да завихря потока по специфичен начин, а само пази иглата. Предимството и в този случай е, че тънки линии могат да се правят и без тя да се сваля. Всички, които са се занимавали достатъчно дълго с аерография, знаят как затворените капачета пречат на най-тънките линии, и затова се махат, за да се 'изцедят' докрай възможностите на аерографа. Така обаче риска да огънете иглата е голям. Този проблем при Talon не съществува.
Има стопер на движението на спусъка /контра/ на опашката на пистолета, с която може да лимитирате количеството боя когато пръскате. Самия спусък е по-твърд от Harder & Steenbeck или Badger, но това дава по-добра степен на контрол и прецизност.
Като цяло тялото на аерографа е масивно, удобно и лесно ляга в ръката. Баланса е добър, а изработката с чудесна. Състои се от хромирани и оранжеви части, и най-голямото му предимство е бързата сглобка. Опашната му част е 'изрязана' и се вижда винта, който държи иглата стегната към подвижните части. Оттам може да развиете леко захващащите елементи за да намалите усилието върху спусъка, и да контролирате безпроблемната му работа. Таlon e oсобено приятен и лесен за почистване, и абсолютно устойчив на всякакви видове 'силни' бои, разредители и лакове. Има само едно гумено уплътнение при air cap-а, което се маха за секунда, и после остава само метал.
Друг плюс на аерографа здравата му игла. Нямам идеа как са я направили, но е поне двойно по устойчива на 'некомпетентни намеси' от страна на пръскащия. Върха и е здрав, а и по продължение на тялото и много трудно може да има усуквания.
Като недостатък мога да отбележа меките върхове на дюзите /аз вече изкривих 2/. Когато ги почиствам се случва да ги изтърва, и ако се изпуснат от по-голяма височина и паднат странично, кръглия отвор става елипса. Това е поправимо, но ако удара е бил лек. Само ги разширявате с иглата за да легне правилно отново. Ако обаче пръстена се сцепи, трябва нова дюза. Друго което аз усетих като недостатък е, че при продължителна работа, например при по-големи площи, твърдия спусък леко измаря пръстите. Това съответно предполага, че прецизността намалява, така, че вземете го под внимание. За недостатък някой вероятно ще сметнат нестандартната резба към маркуча, която е 1/16 /поне толкова мисля че е/, а не 1/8 както при 90% от аерографите на пазара. Но ако ползвате 'бързи връзки/ това няма да ви притеснява особено.
Процеса на пръскане с Paasche-то е същия като с всички останали аерографи: налягане, разстояние от модела и т.н. До 3 бара няма никакъв проблем /поне аз дотолкова го напънах/. Тънките линии са това което ме изненадаха приятно. За дюза .38, Talon-а преспокойно може да се конкурира с двойките на другите компании. Не знам дали това се дължи на липсата на капачка която завихра, или просто на прецизната му изработка, но е факт. По мое лично мнение, това е аерографа, който покрива желанието на всеки средно-, до много- напреднал моделист. Като започнем от цената, минем през качеството на изработка, простотата на почистване, и стигнем до резервните части, това е най-обхватния пистолет.
Разбира се, има по-прецизни 'пръскалки', с по-малки дюзи, с регулатори на налягането, но да не забравяме, че най-важно е кой работи с аерографа, защото и най-бързата кола, в ръцете на калпав шофьор е...ковчег.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Future/Pronto/Klear/Astonish

2010-07-17T12:20:00.000+03:00

Повечето от вас са чували за 'магическите' свойства, на Johnson's Future. За тези които не са, са следващите редове.
Future, е полиращ препарат за под, който дава блясък, благодарение на съставките които има. Акрилен е, и оставя тънък филм върху подвърхността, който се задържа там трайно. Къде е приложим при моделизма? Ами, накратко казано, това е гланцовия лак, който ползваме преди и след декали и който запечатва преди застаряването...
Странно е, но е факт. Цената на 30ml лак на Tamiya, Vallejo, Humbrol или някоя фирма, каква да е тя, е горе долу колкото 10 пъти количеството на Future. Доста изгодно, нали?

Точно този продукт: Future, в България няма да намерите. По принцип, причината за това, би била, че страната, както обикновенно не е добре заредена с подходящи стоки, но точно в този случай не е така. На всякъде по света, формулата, или близки до нея формули, се продават, но в различни опаковки, в зависимост от региона. Няма да изброявам къде какво е, поне не с подробности, защото ефекта е горе-долу еднакъв, но ще ви успкоя: аналог в България има. Факт е, че, оригиналния Future вече не се произвежда /в Англия и САЩ се продаваше най-истинската, най-оригиналната формула/, и всички са принудени да ползват заместители. Освен тези дето нямат по 10ина бутилки на склад....

Какво да си купите: Pronto - Cera Veloce. Вариантите са два, за паркет или за фаянс. Съответно, на паркетения има рисунка на паркет, а на другия - плочки. Казват, че последния е по-правилната формула. За съжаление обаче, по-трудно се намира. И двата може да ги търсите по големите магазини, METRO, Пикадили , Billa и т.н. Който и да си купите, няма да сбъркате.
Препарата има малко мътен вид, но това не бива да ви плаши. Направо го слагате в аерографа, и пръскате. На модела, това няма да личи. Разреден е точно колкото ви трябва, така че по този въпрос опасения няма.

Съхне малко бавно. И събира прах. Така че, като покриете модела, оставете го да престои някъде на изолирано място, за да сте сигурни че няма да замърсите повърхността. Обикновенно, 24 часа са перфектното време , за да получите задоволителен ефект. От контактите си с няколко моделисти, които правят модели професионално/за корици на списания, ревюта и т.н./ научих, че няколко ръце са препоръчителни. Това е според предпочитанията. Някой пръскат една, други пет. Покритието е здраво, и най-вече, позволява да се работи спокойно върху него. Декалите се полагат по-добре, маслените бои се чистят без проблем ако не ви хареса как е станало, и всевъзможни други: просто запечатвате модела и после творите на воля.
На няколко пъти чух мнения, че Pronto-то оставя жълтеникъв/сатенен ефект върху модела, но аз лично не забелязвам нещо подобно. Ако сте абсолютни перфекционисти, тествайте, и ако не ви хареса , не рискувайте, просто си вземете лак на фирма която продава специално аксесоари за моделисти, и така шанса да стане грешка ще намалее. Освен това, няма да се притеснявате за съхненето, защото на 4тия или 5тия час повечето лакове са готови.
Въпреки това, ако беше толкова проблемен ефекта, надали всеки втори моделист щеше да работи с препаратите на Johnson. Поне аз мисля така.
След като напръскате модела, идва време за чистене на аерографа. От това, по-лесно няма. Просто пръскате малко количество/1-2 казанчета на аерографа/ препарат за почистване на прозорци на амонячна основа /Mr. Muscolo е най-добрия избор/, и това е! Такива препарати има навсякъде, най-вероятно и в гаражното магазинче на ъгъла на улицата ви, така че, това е най-малкия проблем.
Като поработите с тези продукти, ще видите че пестят пари а и са лесни за употреба. Единствено, чакането е проблем, защото ако пръскате 5 ръце, ще има да се занимавате цяла седмица...но си струва.
Друга употреба на Future/Pronto е ефекта който може да създадете върху прозрачните елементи. Това е нещото, което аз намирам за незаменим помощник в моделизма. Ефекта на зелените HUD-ове, жълти, червени, сини, зелени светлини, фанари със златист или черен ефект, Pronto иде на помощ. Как става това: ами вземаме малко Pronto и го смесваме с оцветител.Най-често хранителен. Боя за яйца става също. А може и няколко капки боя от тази която ползвате за моделите си. Консистенцията се запазва, просто имаме нюанс. Топим елемента в сместа, и го оставяме да изсъхне 24 часа. Веднъж готов, той е 'тониран' със желания цвят.Ако ефекта е незадоволителен, просто го накисваме в по-горе описания амонячен препарат за прозорци, Pronto-то пада, и започваме отначало. Ако не сложим оцветител, просто прозрачните елементи заприличват повече на истинско стъкло, а не на прозрачна пластмаса. Последното е препоръчителна практика така или иначе. Изтествайте го върху нещо старо, което ви се намира и може да прежалите. Ще видите разликата! Важно е да видите дали няма амоняк ако маскирате с течност /на Humbrol има/, която може да разтвори Pronto-то. Aз маскирам по-често със хартиено тиксо, но го споменавам за да бъдете по-внимателни.
Друго приложение на този прозрачен слой /или лак, както искате го наречете/ е, че може да отделите акрилните бой от емайловите без проблем. Например при ALCLAD 2 боите: първо едната, после Pronto, после другата. И проблеми няма.
Силно препоръчвам да опитате, на цената, и с удобствата които притежава, определено е нещо полезено!
Приятно прекарване с любимото хоби!

P.S. Някои от вариантите на Future според страната в която се намирате:
В Европа: Pronto, Future, Clear, Klir, Klear, Astonish
В Южна Америка: 'Blem brillo acrílico incoloro', Klaro
В Азия: Bi-Fu-Le, Future
В Северна Америка: Future, Pledge
В Австралия: Pascoe’s Long Life, Pledge One Go
Вероятно е , да има сходни продукти, което може да разберете предимно с проби, но като цяло е важно да знаете, че оригиналния Future е на Johnson's и техни материали, вероятно ще са най-близо до търсеното от вас.
Оставям статията отворена за доработки, когато пожелаете пишете ми, с тестове, опити, резултати, и ще я ъпдейтвам винаги, когато има нещо интересно!

Фото-ецвани части

2010-07-01T12:11:00.001+03:00

Ако четете това, най-вероятно сте стигнали до момента, в който сте решили да разширите познанията си относно моделизма, и възможностите които се крият 'под тезгяха'. Както във всяка сфера, и тук има множество опции и начини, да 'съживите' модела си. Фото-ецваните части, са една от тези опции, и може да се каже, че тя е най-разнообразна и широкообхватна.
На пръв поглед, изглежда доста трудно и изискващо ред таланти и способности, но всъщност не е така. Както всяко нещо, и това се учи, и важното е да се следва методика, която да даде резултат. А тя е същата като при всичко останало: от простото, към сложното с малки стъпки. Всъщност, работата с фото-ец не е по-различна от останалото в моделизма. И когато усвоите основни техники, съберете инструментариум и се въоръжите с търпение, проблемите ще останат встрани.
Най-общо погледнато, колкото повече има да огъвате, режете и лепите една към друга, толкова по-трудни за работа са фото-ецваните части. Ако просто ги отделите от решетката и залепите на модела, то това не би било проблем за никой. Така че, ясно ви е откъде да започнете.

Първо инструментите: няма как да отворите работилница и да работите с голи ръце. Още повече, когато ще работите с метал. Трябва ви макетен нож /Excel или X-acto/, но вероятно вече имате такъв покрай моделите които сте работили до момента. Резачки /от електричарските/ от възможно най-острите. Фото-еца е тънък, и с тъпи режещи инструменти, шанса да се деформира на грешното място не е малък. Трябва ви някаква кутия за съхранение на вече отделените части. Повечето такива са малки и лесно може да ги загубите, което най-вероятно ще ви провали деня, ако не и да направи целия фото-ецван кит неизползваем. Консервена кутия е удачно. Това разбира се е само пример. Можете да ползвате каквото имате под ръка, просто гледайте да въведете някакъв ред.
Преминаваме към следващата стъпка: инструкциите. Фото-еца, обикновено идва с допълнителни инструкции. Те, са вероятно най-същественото, на което трябва да се обърне внимание. Знам, че като опре до инструкции, повечето хора започват да се настройват негативно, но моделистите са /поне повечето/ интелектуални натури, така че се очаква, малко четене да не ги притесни. В тях пише дали някоя част от модела не трябва да се слага, или да се острани например /рязане, шкурене, китване/. Пише понякога и последователност на действията, която може да се различава от инструкциите на модела. Затова, отново: четете инструкциите, и то не по веднъж. Сравнявайте, анализирайте, проучвайте, за да не стане приказката: ' три пъти го режа, и все късо идва'
Самите фото-ецвани части са на решетка, от която, разбира се, трябва да се отделят. Toва става по няколко възможни начина. С 'електричарски' резачки, като е препоръчително ако са по краищата на рамката, първо да се отстрани тя, а след това, с улеснен достъп до частите, да се отделят и те. Резачките са удобни, защото не оставят много неравности на местата от където се реже, и после крайния елемент се зачиства по-лесно. От друга страна, ако не захванете правилно изрязваната повърхност, има малка вероятност да изметнете частта. Това става и при затъпени резачки или неудобна позиция на рязане.
Друг метод е да поставите планката на твърда и равна повърхност и да отделите частите внимателно с макетен нож, от гореспоменатите типове. Така понякога остават повече проблемни сектори, които е желателно да се зачистят внимателно с 'Дремел' или с пила, препоръчително диамантена. Риска обаче да се нараните, да нараните елемента, или да прекалите със шкурене/зачистване обаче е по-голям. Затова докато работите по втория начин, а понякога и по първия, няма значение- винаги гледайте да ползвате някакъв държач: гладки клещи, мини-менгеме, или каквото намерите за добре, за да не се нарежeте и да имате по-добър контрол над работения елемент.
Сигурността преди всичко! Носете предпазни пособия, като прозрачни очила /ако ви е страх че елемента може да ви хвръкне към очите, а той може!/, пантофи, защото доста режат тези малки парченца, понякога дори ръкавици. Кaто цяло: работете внимателно!
След като отделите и зачистите елемента, е много вероятно да ви се наложи да го огънете. За целта може да ползвате специално предназначено устройсвто /The Small Shop, RB productions ги произвеждат/ или да импровизирате. Ако нямате сериозни намерения към фото-еца, или просто искате да опитате, по-добре на наливайте средства в такъв инструмент. Ако обаче се стремите към добра работа и планирате фото-ецвани детайли а в бъдеще, независимо дали сега ви е трудно или не, то, тези инструменти са силно препоръчителни,aко не - задължителни.
Първо проверете как точно го пише в инструкциите и сравнете с модела. После, задължително проверете как изглежда това на истинския обект в реалността. Чак тогава преминете към действие. Понякога някой от фото-ецваните части не превъзхождат с нищо оригиналните, а има случаи в които отстъпват.
Самото огъване е трудната част, защото все пак се спазват ъгли, последователност и т.н. И въпреки, че частите са предварително изтънени /не винаги обаче/, там където трябва да се огънат, е желателно да внимавате да не ги деформирате. Не мога да кажа как точно да го направите, защото шаблон на работа няма. Няма и как да се следва една и съща методика при разичните части и производители. Затова ще трябва да натрупате опит и да прецените сами. Понякога се ползват какви ли не техники и художествена самодейност. Ако дава ефект: добре дошло!
След като сте подготвили елемента, идва времето на 'инсталацията'. С оглед на факта, че работите с метал, трябва да знаете, че лепенето става с определни лепила. Стандартните не работят. Избора ви е /с оглед на пазара в България/, не особено голям. Най-лесно става със Super Glue. То обаче, като изсъхне и побелява, така че трябва да внимавате много. Ако е под формата на гел, идва малко 'дебело' и пак трябва да внимавате. За сметка на това с него се работи бързо и е най-достъпно. Може да лепите частите с Future/Pronto. Щом сте стигнали до момента да работите с фото-ец, ще знаете че това се ползва за гланцов лак след боядисване. Веднъж изсъхнал, той е адски здрав. Обаче, отнема време. Прозрачен е като изсъхне, но аз не го ползвам, защото нямам нерви да чакам с дни. Най-популярен и най-ефективен метод е Gator Glue / http://www.gatorsmask.com/gatorglueorder.html /. Това лепило изсъхва прозрачно, здраво е, и лесно се работи с него. Прилича на Ц200, и честно казано понякога съм се изкушавал да пробвам какво би станало с последното и фото-еца. Но все още не съм...
По-добре е да се ползва някакъв 'апликатор', игла, тел или нещо подобно, за да може да контролирате прецизно количеството на лепилото. Колкото по-малки са частите, толкова по-неприятни ще ви се сторят петната от лепило накрая.
Търпеливо чакайте да изсъхне! Знам, че чакането е неприятно, НО, задължително при фото-еца, защото понякога се упражнява натиск върху елементите и когато ги наслагвате един върху друг, /колани например/ шанса да провалите добре завършена работа поради липса на търпение е налице. Oсвен това, е важно да наблюдавате къде и как се залепят елементите внимателно, за да не прилагате усилия точно на погрешните места. Това идва с опита, но все пак, който расъждава постоянно в процеса на изработка, не му трябва много опит, за да се предпази от обичайни грешки.
Относно боядисването на фото-ецваните детайли няма какво да се каже, или поне не е съществено. Ако са предварително оцветени, като табла, колани и т.н., те се поставят на вече боядисана основа. Ако са други части, като антени, zimmerit, небоядисани колани или каквото и да е, то те се боядисват по съшия начин като всичко останало. Хубаво е да имате праймер преди боята, но не е задължително. Ако фото-еца симулира кабели или други цветове планки /различни от основната боя/ може да ги оставите и без да ги боядисвате.
Като цяло, това е най-основното което може да се каже за фото-ецваните детайли. Те са малко по-капризни откъм работа, но е факт, че придават на моделите 'нов живот'. Ако сте си купили по-скъп модел, който идва с такива е задължително поне да опитате да поработите с тях. Ако пък сте решили да похарчите малко допълнителни пари за моделите си, и да купите 'афтър-маркет' части, то със сигурност ще откриете един нов нюанс на моделизма. Веднъж като се адаптирате към него, с опит и психика, ще направите фото-еца задължителен за всичко занапред. Независимо дали са ви попаднали случайно или сами сте открили възможностите им, фото-ецваните детайли са голяма част от съвременния моделистки свят, и заслужават особено внимание.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Kinetic F-16C 1/48 Israeli Air Force - Barak

2010-06-22T21:48:00.002+03:00

Barak означава 'светкавица' на иврит. Така са кръстени C и D вариантите ,block 40 за израелските ВВС. Самолета е малко по-високо излетно тегло от стандартната версия,, подсилен колесник и други гуми. За това, ако ви интересува може да прочетете навсякъде. В една от предишните статии описахме F-16I Sufa на фирмата Kinetic. За да запълним нишата от опции за любителите на този самолет, ще обърнем внимание на друга версия на същата компания. Всъщност те предлагат почти цялата гама от популярните 16ки, от първите му 'блок'-ове, чак до върха на пирамидата: Block 60 на Обединените Арабски Емирства.
Всеки има различен вкус и това ревю вероятно няма да е достатъчно за да покрие желанията ви за информация. Но в случая съм избрал да представя отново израелската версия по три причини:
Първо: Камуфлажите на израелците са много ефектни, и е повече от сигурно, че 'израелец' ще изпъкне на рафта ви, дори да има още 10 модела на F-16 там.

Второ: Декалите са страхотни и с фигурите по вертикалния стабилизатор придават енигматичен вид на самолета и сякаш му вдъхват душа. Освен това са най-сложните възможни за F-16, което ви гарантира, че ако Kinetic са се справили с тях, ще се справят и с останалите.

Трето: Вече информирани за Sufa /от предната статия/, запознавайки се с качествата на този модел /Block 40, едноместен/, ще може сами да изведете заключение за останалите миниатюри на Kin.

Идеята за техните F-16 се върти около тези два модела, с малки разлики. Ако знаете какво има в тях, ще сте повече от наясно, какво ще получите ако си вземете ранна, късна, едноместна или двуместна версия от останалите им предложения.
Ще започна с най-големия им удар: оръжията. Самолета отново е претъпкан с въоръжение и опциите ви са безброй. Може да избирате между или да комбинирате следното:

2 x 370 галонови подкрилни резервоара
1 x 300 централен подтелен резервоар
1 x AAQ-13 LANTIRN Pod
1 x AAQ-14 LANTIRN Pod
1 x AAQ-28 Litening Pod
1 x AAQ-33 Sniper Pod
1 x ALQ-131
4 x AIM-120B AMRAAM
4 x AIM-120C AMRAAM
4 x AIM-9M Sidewinder missiles
4 x AIM-9X Sidewinder missiles
2 x AGM-65 Maverick
2 x AGM-119A Penguin
4 x Mk.82
2 x GBU-31 JDAM
4 x GBU-38 JDAM
4 x GBU-12 Paveway II
2 x GBU-24 Paveway III
4 x CBU-87
Не всички те се прилагат на Barak в реалността. Но в инструкциите има опции на въоръжение, а и всеки моделист, се подготвя добре с информация и снимки преди да започне, така че съм сигурен, че няма да сложите нещо излишно. А, както виждате, излишно ще има доста...

Модела, /както и Sufa/ има около 450 части, което е наистина прекрасно за миниатюра в мащаб 1/48. Както виждате от описаното по-горе, голям процент се пада на оръжията, но въпреки това модела е наистина детайлен. Инженерно е замислен така, че с минимални доработки да се предложат максимум брой версии. Конкретния кит съдържа толкова подробности, че е възможно да сглобите почти всички версии на C варианта. А всъщност съдържа и повечето от детайлите които се предлагат в другите опаковки на Kinetic.
Обшивката на самолета е със много добро детайлизиране, максимално близко до това на Tamiya. Кабината и отсеците на колесника са с отлично качество, и нямат нужда от никакви афтър-маркет детайли. Соплото, и изобщо двигателния отсек е перфектен. Също като при Sufa. Въздушните спирачки, вертикалния стабилизатор, всичко е на много високо ниво.

Фанара е чудесен, но ако решите да го правите със 'златно покритие' ще трябва да си поиграете с някой химии, защото е изцяло прозрачен/бял/. Аз самия не съм сигурен на кой Barak фанара е златист, на кой бял, но това зависи изцяло от моделиста и желанието му за краен резултат.
Декалите са на 2 листа: един за оръжията /разбира се/, и един за самолета.

Инструкциите са подробни, а камуфлажите цветни.
Като заключение мога да отбележа, че модела не се различава кой знае колко като качество от Sufa-та. Вярно е, отстъпва на Tamiya, но цената му е 60% от тамийската, а при толкова много оръжия, това прави ценовата пропаст направо огромна. Всъщност, погледнато от друг ъгъл, изглежда че това не е модел на самолет с допълнителни детайли по оръжието, а авиационно въоръжение с модел на който да се накачи част от него. За жалост ракетите Shaffir липсват и тук, както и при Sufa... Но, съвършени неща не съществуват!
Силно го препоръчвам на всеки фен на 'пепелянката'. Съотношението което се получава от цената и елементите които получавате за нея, е просто перфектно! Няма да останете разочаровани!
Приятни прекарване с любимото хоби!

Ревю: aерограф GREX XN

2010-06-16T21:36:00.002+03:00

Компанията GREX не е много популярна в България. За сметка на това държи сериозен дял от пазара в Северна Америка. Oснована е през 1995та година,със сериозното начинание, да предлага високо-качествени продукти, и да се наложи бързо на пазара. И към настоящия момент, макар и със сравнително високи цени за толкова млад производител, GREX са заели подобаващо място на сцената. Доста от колите от 2 Fast 2 Furious, са боядисвани именно с тяхна продукция. Флойд Вернер също използва техни продукти.
Аерографите им са близки /почти еднакви/ до Sparmax като вид, а за двете фирми се говори, че си произвеждат пистолетите именно в заводите на Iwata. Тук ще разкажа малко за модела им XN. Този аерограф е един от любимите ми.
Идва в много хубава пластмасова кутийка, с прозрачно капаче и заключване. В нея има дюнапрен, в който е положен аерографа и допълнителните аксесоари: ключ за дюзата, накрайник за маркуч,инструкции. Цвета му е особено приятен, зелен и е боядисан само при опашката, където има най-малко поражения обикновенно. По-напред по пистолета е изписано логото с деликатен надпис.
XN е модел с дюза .2мм, и е в графата 'прецизни аерографи'. Казанчето му е сравнително малко: 1/5ml и се намира от горната страна на пистолета. Няма капаче, с оглед на не особено продължителната работа която може да се извършва с толкова боя. Самата пръскалка тежи 83гр и с горното захранване което има е много балансирана и удобна. Удивително напомня за прецизния модел на Tamiya като вид. Вероятно защото предположението,че са продукт на един и същи завод е истина.
На опашката има стопер за спусъка. Самият спусък е твърд и прецизен. Като казвам 'твърд', искам да уточня, че е особено удобен за прецизна работа и го споделям предимно в положителната му светлина. Няма кой знае каква опасност да изтървете контрола му. Хода му е достатъчно дълъг, а движението му е плавно и безпроблемно. Ако все пак се опасявате, че може да пуснете повече от необходимата боя, по-горе споменах за стопера.
Работното налягане което препоръчват от GREX e от .9 до 5,5 бара. Няма никакви ограничения по бои: акрили,емайли,козметика, общо-взето, всичко. Капачето пред иглата е конусовидно и помага за завихрянето на комбинацията боя/въздух, като прави много приятно разпрашаване. Ако все пак държите на много тънки и 'безшумни' линии , е по-добре да го свалите и да пръскате без него. Опасно е за иглата, но разлика наистина има. Самото капаче се маха бързо и лесно, така че не би трябвало да е проблем за по-опитните да работят без него.
Разглобяването и почистването не изискват специални умения с едно малко изключение. Дюзата е навита към основното тяло, и GREX предлагат в комплекта ключе, което помага за развиването й. Тук е момента в който трябва да внимавате. Резбата й е много фина, и лесно може да я превъртите или нараните. Останалите части са като на всеки стандартен аерограф, разглобяват се лесно, на ръка, и не изискват кой знае каква поддръжка. Липсата на излишни уплътнения помага за това, да ползвате по-силни разтворители и да премахнете зацапванията по-бързо и лесно. Иглата е доста прецизна, но не е твърде крехка.
С аерографа се работи по-лесно със добре разредени бои, не само заради малката дюза, а заради начина по който се пръска с него. Това, разбира се е само препоръка. Частите от другите GREX-ове са /поне в по-голямата си част/ взаимозаменяеми. Аз лично съм пробвал дюза и игла дори и от Sparmax, и проблеми нямаше.
Изтествана е и онлайн поддръжката на фирмата: първо регистрирането на продукта мина безпроблемно, след това на няколко въпроса, от американския клон на компанията отговориха бързо, учтиво и адекватно. С готовност приемат препоръки,мнения, въпроси.
Недостатък на този аерограф е относително високата цена. Тя е някъде между тази на Sparmax и Iwata. Наистина, трудно би било някой да бъде убеден от една статия, да даде повече пари за GREX, при положение,че Sparmax ще му върши същата работа. От друга страна, с още малко, и ...Iwata..

GREX имат обаче малко по-голям набор от пръскалки: еднодействащи, с долно,странично и горно захранване, различни казанчета и серия пистолети, които са подобни на авто-бояджийските- със спусък подобен на пистолетен, и дръжка за длан. В случая обаче, говорим конкретно за модел XN, който губи от конкуренцията именно заради цената, a и факта ,че пазара е пренаситен точно с този тип аерографи. За сметка на това, останалите продукти на GREX са с напълно оправдани цени. Sparmax са малко ограничени откъм избор, а Iwata държат високи цени, oсобено на пистолето-подобните аерографи.
Фирмата обаче е нова, и е доста трудно да се наложи рязко на пазара. Ако отчетем факта, че въпреки това, тя се е популяризирала достатъчно,oсобено на тежък пазар като САЩ и Канада, може да направим извод за качествата й. Флойд Вернер пръска няколко модела с пистолетния тип аерограф на GREX, и го нахвали много. Няколко от световно-известните авто-тунери също рисуват с този бранд. Из японски и европейски форуми се срещат положителни изказвания и ревю-та. Накратко казано, за 15 години, GREX заеха своето заслужено място на пазара на аерографи.
Препоръчвам ви да ги пробвате, за да прецените сами дали си струва да дадете малко повече пари, за това доста сериозно качество.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Kinetic F-16I Sufa 1/48

2010-05-29T21:45:00.004+03:00

Sufa означава Буря на иврит, и точно това се случи в съзнанието ми като отворих кутията на Kinetic за първи път. Разрази се буря. Но само от положителни емоции..
Израелците са популярни в професионалните авиационни среди с качеството си на подготовка на авиационен персонал и със сериозния си арсенал от скъпи 'метални птици'. За държава като тяхната - население почти колкото на България, площ в пъти по-малка- да имаш 700 бойни авиационни комплекса, си е чисто постижение. Едно от последните им 'чудеса' е F-16I - Sufa.

Това е самолет, който е подготвен и разработен специално за техните ВВС, като се различава от стандартните Block 52+, с наличието на авионика собствено производство, подменило повече от половината оригинално. Пилотите разказват, че въпреки че не са очаквали да има разлика между стандартен F-16 и Sufa, то след като подкарали последния, им се е сторило че пилотират коренно различна машина с много по-разгърнат потенциал и далеч повече сила. A на тях може да се вярва, поради простата причина, че са най-добре подготвените авиатори на планетата!

Кутията на модела:

Няма да ви занимавам много с историята на този забележителен боен комплекс, но няма и да пропусна да ви подхвърля, че Sufa НЯМА аналог в класа си. Сигурен съм, че след като българи са основните читатели, а лобито на МиГ-29 тук е силно, това веднага ще отвори темата за новите версии на руската двуцевка. Той наистина има нови модификации и се бори за място в 'поколение 4.5'.Освен това основно е мислен и разработван да покрие нишата на 16ката. Успеваемостта му към момента обаче, в тази насока клони към нула. Да не говорим, че няма нито един сериозно реализиран и продаден проект на дълбоко модифициран 29. Знам че има много фенове на МиГ-а, и знам че ще подразня доста от тях, но фактите за мен са красноречиви. Честно казано, колкото по-бързо тези фенове слязат на земята, толкова по-добре за тях! Изтребител от 4то поколение, на толкова много 'стероиди', както е Sufa, 2-ри няма, поне засега. И това прави модела на този аероплан, задължителен за колекционера на джетове!
Да се върнем към F-16I на Kinetic. До скоро имаше няколко опции да се направи такава конверсия: oт стандартно F-16, да се сътвори Sufa. Смолни части на различни фирми, схеми и инструкции за преправяне и т.н. Най-накрая, две фирми /Kinetic и Hasegawa/ промениха това. Освен че готовия модел опакован и продаван в конкретната модификация, /което пести сериозни средства за тунинг/, чакането и търсенето на куп допълнения улеснява живота ни драстично. Били то декали, резервоари, въоръжение, камуфлажи и т.н. Знаете: едно от една фирма, друго от друга. Тук го имат, там изчерпано.Проблеми...E, край на проблемите!
Hasegawa предлагат модела в Limited Edition. Не знам точно колко бройки и докога ще го има, но, щом е лимитиран, няма да е достатъчно дълго. Oсвен това, въоръжението е сведено до абсолютен минимум. А цената не е никак ниска. Кажи-речи, двойна на Kinetic.

Последните обаче, са достоен заместител. Чудех се дълго, от кой oт двата да внесем в магазина, и след разговори със сериозни и опитни моделисти /предимно от Европа/, реших, че модел който има 20 решетки с непрозрачни части, 2 с прозрачни, и приблизително 450 детайла, си заслужава, още повече на тази цена. Освен това има прекрасни декали,фото-ец, достатъчно точен е, кабината е страхотна и най-важното - изобилства от въоръжение. Наистина добра миниатюра, 'изчистена' и подробна, с възможност да се сглоби без никакъв тунинг ,от какъвто и да е тип: смола, фото ец, и т.н. Страхотна хвалба, нали? Повярвайте ми, струва си да се хвали...

Има четири варианта на маркировка:

F-16I, 408, Negev Sqn, Israeli AF
F-16I, 422, Negev Sqn, Israeli AF
F-16I, 425, Bat Sqn, Israeli AF
F-16I, 451, Bat Sqn, Israeli AF

Всичките са актуални към 2007ма година.

Малка част от декалите:

Самия модел,като напасване и сложност на сглобката, няма сериозни забележки, и е достъпен за новаци, което е чудесно. Kinetic имат голям набор от 16ки, и ако точно тази не ви харесва, то полски или на Обединените Емирства, са също толкова добри и оборудвани модели. Особено 'емирската' е Block 60, а се твърди, че това е абсолютния крал на фамилията F-16.
Kin, имат и по-стара израелска версия: Barak, но нея ще опишем в друга статия. Аз съм фен на красиво боядисаните самолети, което слага израелците на челни места. Освен това спомените от детството ми с филма 'Железен Орел' и така оцветените 16ки, са някак сантиментален елемент във всичко това.

Като цяло, единствено Тamiya е над Kinetic като качество, а Hasegawa e по-скоро директна конкуренция. Останалите модели на F-16 на другите фирми, във всичките им версии, са под нивото на Kin, с доста забележки и/или беден набор от детайли. Тamiya е много хвален, и казват, че дори е по-добре да направиш конверсия на тамийски модел, отколкото да избереш готовите Sufa, но аз лично не вярвам на това. A предполагам че скоро и те ще пуснат своето 'виждане' за този самолет на пазара. Не само че резервоарите за конверсията искат много работа, която ми се струва излишна занимавка, а и купищата допълнения на истинския самолет, няма как да бъдат пресъздадени, още повече когато нямаш директен достъп /око да види, ръка да пипне/.
От всичко в кутията, фанара е най-голямата гордост на този модел. Това е едно от най-качествените изпълнения на прозрачен детайл изобщо. Не ви трябва нито Пронто, нито химия. Той си е направо 'стъклен'. Соплото също е с особено точно изпълнение. Ако ползвате и Alclad2, резултата ще е забележителен! Двигателя на 'Бурята' е различен от на стандартния 'Сокол' от по-старите версии, така че е важно да се позанимаете подобаващо с него.

Инструкциите са подробни и ясни, нещо което куца на Trumpeter и Eduard например. Камуфлажните схеми са цветни, и улесняват много работата. Самите цветове, както повечето от вас знаят, са лесни за намиране. Почти всички сериозни фирми за бои/Tamiya, Gunze, Vallejo/ правят изреалските нюанси,или много близки до тях, а и снимки има навсякъде, така че, това ще е лесно! /макар самия камуфлаж да иска известен опит в 'бояджийството'.../
Така или иначе се съмнявам някой да хване 'израелец' за първи модел. Труднички са!! Но, разчитам че тук влизат и четат предмно 'майстори на спорта' , /по-скоро за допълнение, отколкото като извор на инофрмация/ така че надали ще стресна някого. Не че не бих се радвал да 'запаля', някой новак, но този модел заслужава да го пипат опитни ръце!
Да спрем малко с хвалбите. Е, не точно: Недостатък е липсата на специално изработваните в Израел подкрилни резервоари - 600 галонови- и липсата на ракетите Shaffir /въздух-въздух/. Но това е ,честно казано прекалено като изискване. Поне по мое мнение, при наличието на толкова много оръжие, което може да разполагаме по машината, да искаме още, си е чиста проба - алчност.
Като заключение, ще споделя, че това е вероятно най-добрия модел на F-16 който имам щастието да притежавам в колецкията си /не само за магазина съм поръчал.../. А особено с израелските камуфлажи, съм сигурен че ще е доста ефектен , ако е сглобен с любов и внимание. Много се съмнявам, да пропусна да си купя и Hasegawa-та в близко бъдеще, защото съм заклет фен на японски модели, но засега мога да говоря само за Kinetic. А това което имах да кажа, го написах, и твърдо заставам зад позицията си, че модела е страхотен. Точен, рядък като версия, ефектен като окраска, и на достъпна цена...
Какво повече може да иска един фен на F-16? Всъщност да....Sufa 1/32.
Приятно прекарване с любимото хоби!

Family ревю: Адската котка на Едуард

2010-05-18T21:37:00.002+03:00

Много малко е говорено за този самолет, а напук на това той е допринесъл много за развитието на войната, особено в Пасифика. Напук на повечето вярвания,че самолета е разработван като опонент на Митсубиши Zero,ще споменем, че това изобщо не е така. Hellcat е разработван от Grumann много преди американците да имат ясна представа какво всъщност е Zero. Но, няма да ви занимам с история, за да не разводняваме темата. Да се върнем на модела.
Eduard са известни с това, че правят изключително детайлни модели, но подходящи за напреднали моделисти. Какво значи това? Всеки може да сглоби кит на Eduard. Но далеч не всеки може да изцеди всичко, което чехите са предоставили. Малките неща правят голямата картина. При моделите е същото. Споменавам това само поради една проста причина: модела на Hellcat прави изключение в това отношение.
Това е, може би, най-лесния за направа модел на компанията. Той размива всички представи,които оставиха първите им Фоке-Вулфи, и по простота и лекота на сглобка е по-близо до моделите на Tamiya, отколкото до нещо друго. Не случайно ще говорим за цялото 'семейство' на този модел.
Под 'семейство' визирам многото варианти, които има на пазара. Има Weekend, Profipack и Royal Class. Няма да разглеждаме всеки отделно: Weekend серията е най-бедна откъм 'екстри', няма фото-ецвани части, няма маски и подробни инструкции. Следващото ниво е Profipack, където тези неща присъстват. Опциите за камуфлиране са повече. При това ниво на оборудване има и двоен кит, на различна от обичайните им /американски/ версии: Мk.I и Mk.II. Под двоен кит, се има предвид два самолета в една кутия. А цената не е двойна на стандартното профи. Инвестицията си струва, ако искате повече самолети от този тип на рафта.
Последното, и най-претенциозно ниво на пакетиране е Royal Class. Там, в допълнение към профи-то, има още повече фото-ец, смолни части, които корегират грешките /за които ще говорим по-долу/ и пропуските на предните две опции,много повече камуфлажни опции, и като подарък: плочка с Check-list която са имали пилотите на този самолет. Kита отново е двоен.
Разликата е в цената,разбира се. Колкото повече претенции имате, толкова повече трябва да платите - Weekend-a е най-достъпен, Profipack-a е вероятно най-популярен, а Royal-а, е, за него надали е нужно да пишем с оглед на особено високата цена, която го прави трудно продаваем на пазара в България.

Версиите които има в кутиите са Mk.I, Mk.II, F-3, F-5, F-5N, F-3N и F-5К. Първите две са налични само в двойния кит, а F-3N и F-5K, само в 'Кралския'.
Останалите може да си купите както ви е най-удобно, съобразно бюджета.
Самия модел, е /поне според популярни издания и имена в моделизма/ най-доброто на пазара. Не само в този мащаб, а изобщо на този самолет в кой да е мащаб. Трудно е за вярване нали? Така е, но Eduard показаха вече веднъж на какво са способни с фамилията си от Фоке-Вулфи. Така, че, нищо не ви пречи да се доверите.

Какво го прави по-различен от останалите на пазара? Най-дискутирания проблем сред феновете на този самолет: малките въздухозаборници, в долната част на капота. От всички фирми досега, има оплаквания относно размер, форма и точност като цяло. Сравняван неколкократно с различни производители на After-market части, Eduard доказва, че има най-точния заборник от всички. По-добър дори от тунингите. Удивително!
Наложен на чертежи /на няколко различни разбира се!/ модела е най-близко до истината. Отделни управляващи повърхности, опции за отворени/затворени елементи по самолета,горивни резервоари, бомби, различни капотажи, правят този модел, това което посочихме по-горе: Най- доброто.
Самия модел се състои от малко над 100 елемента /+17 прозрачни,74 фото-ецвани/, като при /Dual Combo-то са 240 + двойно от останалите/. Разшивката е точна и не е натрапчива както при Trumpeter например. Частите пасват добре една към друга и са много приятно подредени в елементарна последователност на сглобката. Декалите са много добри, и цветовете им лягат перфектно, точно както би трябвало да бъде. Не са нито дебели, нито лесно деформируеми.
Има, разбира се и недостатъци. Всеки сам може да прецени, но общо казано основните са два: колелата, и крилата. Под крила, не визирам изработката, формата, сходимостта и нещо подобно на полукрилото, а простичкия факт, че няма опция да се сглоби с прибрани такива. Ефекта на 'сгънат' Hellcat е доста поразителен, както на живо, така и при умалено копие. Пропуск. И то не малък.
Следващия проблем, е, /той наистина си е проблем,/ точността на колелата. Те са адекватни само и единствено към старите версии на самолета, и за да сте максимално точни, ще трябва да си купите 'тунинг' или Royal Class. /аз лично препоръчвам тунинга, защото излиза доста по икономично!/ Това не е голям проблем, но с оглед на това, което съм забелязал, че се търси на пазара в България /максимална детайлност, понякога прекалена дори/, това определено ще ви подразни.
В заключение може само да споменем, че няма начин да намерите по-добре окомплектован и детайлен Hellcat на пазара. Някой имат това, други онова, но всичките плачат за афтър-маркет. Кой декали, кой капот, кой оръжия...да не говорим за фото-ец. Чехите отново засрамиха 'старите кримки' на пазара с факта, че техния модел няма нужда от тези неща. Да, едни колела няма да ви навредят, но в никакъв случай не може да ги наречем 'задължителни', докато капотажа при Hasegawa e толкова далеч от истината, че целия модел си губи стойността.
И като вземете под внимание, че Hellcat е свалил 83% от всички самолети които са загубени във войната на Пасифика, то няма как да го подминете с лека ръка, и да лишите колекцията си от него!
Приятно прекарване с любимото хоби!

P-47 1/32 Hasegawa с тунинг на Big Ed

2010-05-10T10:11:00.002+03:00

Hasegawa има прекрасен набор от модели 1/32, а 08077 е този на който ще се спрем тук. Ще направим по-разширен преглед на възможностите свързани с него, съчетавайки ревю-то с комплекта на BIG ED /Eduard/ предназначен за сериите P-47 1/32 на Hasegawa.
За конкретния самолет са изписани доста статии, и във всички има едно заключение: модела на японците е страхотен. Лесен е за работа, качествена пластмаса, общо-взето всичко от което се нуждаете, за да си доставите максимално удоволствие. Частите не са малко като при /повечето, но не всички/ Tamiya /за жалост и не пасват толкова добре обаче/, но не са и излишно много като при Trumpeter. Прозрачните му такива, са особено чисти и удивително наподобяват на стъкло, за разлика от повечето произведени от конкуренцията.
На практика този кит, няма нужда от афтър-маркет части, но, ако добавите такива, то забавлението е наистина на особено високо ниво.
Какво има в BIG ED за този самолет? Има една изключително добре направена кабина, въпреки, че оригиналната също не е за подценяване. Има много допълнителни части за двигателя: кабели, планки и т.н. Mного моделисти си играят да изработват последните на ръка, което, ако отчетем времето което отнема, понякога е малко отегчително. Eduard идва на помощ. Хубавото на BIG ED комплектите е,че не винаги се използва всичко /Поне аз не познавам някой да го ползва от игла до конец/.Повечето хора, ползват само тази част от добавките, която им допада, или тази която им е нужна за да се фокусират върху дадени елементи от модела. Аз ще кълва оттук-оттам. По-конкретно: кабина, двигател, малко по клапите, и може би нещо за което не се сещам все още....Да се върнем на комплекта: има много допълнителни елементи свързани с колесника: планки,кабели и захвати. Особено полезни са всички ецвани части за створките по самолета.
В процеса на развитие на темата ще отбелязваме какво се ползва и какво не.

Кабината е стартовата точка на 99% от моделите на самолети. Както вече споменах, тя е отлична както си я предлагат от Hasegawa. Само че, бях силно изкушен да наредя в нея целия комплект на Eduard, защото всичко е невероятно изписано и красиво. Сглобяването и ми отне само 1 ден, но го отне целия. Интериора е съставен 90% от самозалепващата се серия на Eduard. Приборното табло,педалите, допълнителните ръчки,планки, подова настилка, всичко пасва перфектно и е забавно занимание. Коланите ми отнеха най-много време от всичко, основно поради две причини: Първо,според мен са малко излишно усложнени със събирането им от няколко части от отделни коланчета. Второ, огъването на коланите никога не ми е било сред любимите занимания. За сметка на това, нямам модел в който да отсъстват коланите на Eduard. Maкар понякога да ме изнервят, вида им 'разчупва' кабината неимоверно. Преди сглобя всичко /кабината се дели на няколко сектора/, направих малко зацапване с маслени бои и малко dry-brushing със сребристо. Масленото зацапване изигра основен ефект при смяна на цялостния вид.
Двигателя е следващото нещо по модела, което захванах. Черен мат, след това dry-brushing със сребристо,подредба на всички елементи от афтър-маркет-а, лак и...общо взето това е. Лесна работа. Той така или иначе не се вижда много при затворен капотаж, така че, не намерих смисъл да ползвам ALCLAD или да правя кой знае какви подобрения. При крайния вид на модела, завършен в сребристо, надали цилиндрите ще са интерес за някого.
Витлото също отне малко време: всичко си пасва перфектно, остава малко старание при боядисването и застаряването. Жълтите върхове на лопатите са единственото по-занимателно, защото искат няколко слоя жълто, за да добият реалистичен вид. Светлите цветове....е, всеки знае.
Преди да премина към фюзелажа и крилата, реших да довърша малките неща, защото винаги,когато приближавам края и останат те за довършване, започвам да препирам нещата, което не винаги има положителен ефект. Бомби,резервоари гуми, стойки на колесника, джанти. Всичко това.
Двете половини на тялото пасват почти перфектно една към друга. Носовата част от горната страна образува лека фуга,но така или иначе всички фуги се запушват и изглаждат /защотото сребристото като цвят го изисква, а тъндръболтите са били сребристи в повечето случаи/, така че тя не е проблем. В допълнение там си има фуга на оригиналната машина. Няма сериозни разминавания и във вертикално изражение ,просто напасване и лепило. След това леко нанасяне на слой моментно лепило по продължение на цепнатините, шкурене и това е. Нищо сложно.
Полукрилата също лягат леко и правилно, а освен това всички допълнителни панели се напасват перфектно. При свръзката им с тялото има малко разминаване, но не е нищо непоправимо. Фугите са незначителни, и се пълнят с Mr. Surfacer 500, който е достатъчен.
Капотажа се състои от 4 части, като се започва от основната за която се закрепя двигателя, и около нея се напасват отделните панели. Створките могат да са отворени и затворени, като частта /те са две различни реално/ на която са отляти, може да се ползва като основа да се напаснат горепосочените капаци. Фото-еца към створките са малки правоъгълничета, които не са особено видими когато се постави капота към фюзелажа. Въпреки това са забавни за изработка.
Веднъж сглобени, основните части съм разделил на две, капотаж и останалото от самолета: капота е цветен и по него работя само с акрил, а по всичко останало: с ALCLAD. Понеже опита ми с последното не е кой знае какъв, не бих казал че съм използвал целия потенциал на боите. Те са много бързо съхнещи, и понякога се оказвам неподготвен да реагирам на някоя ситуация. От целия процес най-отегчително /за мен поне/ е постоянното маскиране на дадени панели, за да се припръснат с друг цвят. Отнема доста време, а аз го правя и с тиксо Tamiya, което не е никак евтино. Затова не се отнесох твърде далеч с различните цветове: само 3 нюанса на ALCLAD-а. Останалото с маслени бои и елементарни техники. По нататък, боядисах 'гръбнака' на машината в зелено на Tamiya - XF-51, - по таблица отговаря на Gunze-Sangyo,което е указано в инструкциите. Следващите ефекти по тялото, са правени основно с маслени бои, малко Burnt Metal на Testors /емайл/, и пушек на Tamiya. Много моделисти ползват 8-10 различни ALCLAD-a, но аз все още нямам търпението да го направя. Не само това: ако не си наясно как точно е изглеждала истинската машина, по-добре не рискувай. Виждал съм доста 'живи' тъндърболти, както и нелетящи музейни експонати, но не ми се рискува, особено когато няма как да отида и да сравня на момента.
Обратно към модела: по капотажа няма нищо сложно, освен че трябва да се внимава с жълтото. Както знаем тези цветове не са добри откъм покривност и затова лесно може да се изтърве правилния ефект, като се скрие pre-shading-а, или се остави да прозира твърде много. Таmiya обаче си казва тежката дума: на 3-тата ръка и ефекта е поразителен...
След цялостната сглобка и боядисване на всичко основно, следва Pronto, декали, Pronto, застаряване, Tamiya Clear /порядъчно разредено с Х-20А/ и последни довършителни работи по застаряването. Не оставих модела на Pronto като последен слой, просто защото е малко капризно откъм прах, а и понякога леко жълтее след време. Дано да не се окажа сбъркал, ако след година-две пожълтее и тамийския лак...
Дулата на оръдията оставих последни, както заради различния им вид /по чисти са от останалите части на самолета/ така и заради риска да ги изкривя или изкъртя докато го подмятам насам натам. Това е! Модела е готов!
Като заключение, мога да отбележа,че той не е особено труден за изработка, и дори начинаещ моделист ще се справи безпроблемно. Само че, за да постигнете вдъхновяващ ефект, сглобка и боя не са достатъчни: иска се доста работа по състаряването, като на сивите части то се прави предимно с маслени бои /независимо панели или нитове/, а на тъмните /гръбнака/ се прави с dry-brush и сребриста боя /четка 5 нули.../
С декалите трябва да се работи внимателно, защото искат малко повечко химия, но за сметка на това, веднъж влезли в повърхостта , са бетон.
Някъде в купа ми с модели има още един 'болт' на Хасе, и умирам да видя, какво ще мога да направя след някой друг месец. Като ги поставя един до друг, а и двата ще са Alclad-ски, ще си проличи има ли напредък със способностите ми или не. Живот и здраве, след някой друг месец ще направя и самолета на Френсис Габрески, oтново Hasegawa , който е камуфлажен, а ако събера смелост, ще пробвам и 'N' вариантa на Trumpeter, който малко ме плаши, особено сравнен с японския модел. Трумпитата са сравнително нови, а и да не бяха, с японски фирми за модели, досега никой не е успял да се конкурира успешно.
Въпреки това, само те правят N-а в 32-ри мащаб, от сериозните фирми на пазара...
А аз съм голям фен на 'каната' и искам да имам 3-4 в 32-ри , защото освен че са ефектни, са голямо удоволствие за сглобка.
Е, има и в 48ми, и то Tamiya, които се водят най-добрите модели в този мащаб на който и да самолет, но още не съм стигнал до тях...
Надявам се да ви хареса това което съм направил с модела си. Аз лично, /за да бъда честен/, исках доста повече, но...следващия път!
Приятно прекарване с любимото хоби!

Ревю на Fw 190 D-11/D-13 Dual Combo /ново за май/

2010-05-02T15:18:00.002+03:00

Новия двоен кит на Eduard, определено е радост за моделистите през тази пролет. Днес, втори май, а първия официален ден от както започва продажбата на Focke Wulf Fw 190D-11/13.
За самия модел сме писали материал, така че, единственото на което ще обърнем внимание тук, е факта,че в този кит моделите са два на брой, и камуфлажните им схеми.
Разликата е във версиите. Досега се предлагаше D-9, а тук имаме две нови: 11 и 13. Относно разликите в истинските самолети няма да изпадаме в подробности, те са известни на всеки фен на машината. Интересното, освен че си купувате на практика два самолета в една кутия, е набора от камуфлажи.
Според Eduard, те са съвсем скоро открити и не дотам известни, което ги прави крайно атрактивни. Няма фен на самолетите на Райха, който да не тръпне, като разбере че нещо ново е изплувало на повърхността. Това не е рядко явление в тези среди, но независимо от това, винаги е приемано с възторг.

Към камуфлажите. Те са шест на брой. Първия е 11та версия, и носи най-атрактивната и известна окраска с червен корем и бели черти успоредни на фюзелажа. Тази окраска е полагана, за да предпази самолетите от 'приятелски огън' при противовъздушна отбрана. 'Дорите' са летели в близост до базата, защото функцията на пилотите е била да пазят реактивните 262ки при излитане и кацане, което е най-критичния момент от полета и когато са били особено уязвими, поради новата си технология, а именно реактивния двигател. Червения номер 4 е пилотиран от лейтенант Karl-Heinz Hofmann, и е носел надписа: 'Der nächste Herr - diesselbe Dame', което в превод означава 'Различен господин, същата дама'. Самолета завършва кариерата си през май 45та на летището München-Riem.

Втория вариант е на същия самолет, който преди да отиде на бой, е принадлежал на училището за командири на ескадрила, което историците тълкуват от липсата на спирали по кока. Самолета е по възтановки от снимки, датиращи от март-април 45та,когато бордния номер е бил 58 и аероплана е базиран на Bad Wörishofen.

Третия е отново на учебната ескадрила базирана на същото летище и e с борден номер 61. Камуфлажната схема се предполага, че датира от април 45та. За разлика от горните два, този самолет е с доказан производствен номер: 220014 и е открит изоставен на Bad Wörishofen. Горната част на кока е боядисана с необичайното за типа RLM 82.

Следващия вариант е вече нещо по-рядко: само два D-13 са официално фотографски документирани. Този е открит на летище Pilsen – Bory,Чехословакия и носи производствен номер 836016. Стрелката на фюзелажа сочи че е бил пилотиран от Gruppenkommandeure Не е ясно кой го е карал ,/може би Walter Grasemann/ или поне не е твърдо доказано, което се дължи на хаоса през последните дни на войната. Знае се,че поне 15-17 машини от тази модификация са произведени в Weser Flugzeugbau през март и април 45та.

'Жълтата десятка' се предполага че е летяна от небезизвестния майор Franz Götz. Жълто 10 е било щастливото му число, освен това двете Аса Спатия съответстват на неговата кариера в JG 26, където има 63 победи. Бордния номер също сочи това: 836017 е пленен от RAF през май 1945та на летище Flensburg – Weiche и се смята че e самолета на Götz. Този D-13 е и модификация R11 ,което го определя като допълнително окомплектован. Определя се от наличието на автопилот.

Последната схема е на същия самолет /Eduard много обичат това, забелязваме го и при другите Focke-Wulf-и/ и отбелязва следвоенния период на машината. След пленяването от британските военновъздушни сили, самолет е боядисан със звезди и надпис 'USA 14', като е ясно, че пътя му към новия му собственик е бил предначертан. Самолета участва в два тестови въздушни боя срещу Hawker Tempest Mk.V, на 25ти юли 45а.

По време на боевете е летян от майор Heinz Lange /aс със 70 победи/ и оберлейтенант Günther Josten /ас със 178 победи/. Заключението води до изводите, че самолетите са идентични, освен на височина, където Темпест-а отстъпва. По-късно самолета заминава за САЩ на борда на HMS Reaper.

В описанието на сайта си Eduard пишат, че самолета е възстановен, но камуфлажа не отговаря на истината, и понастоящем се намира с Сиатъл, в музея на Авиацията. По други данни, обаче, той е в летателна годност, и е базиран на летище Paine Field, където е част от великолепната колекция на Пол Алън /един от най-богатите хора на света,който е съосновател на Microsoft редом с Бил Гейтс/. Мен ми се ще да е второто, защото тази птица няма място на земята!

Дано да се забавлявате с моделите на Eduard и да създадете, макар и умалено, копие на този страхотен аероплан! А защо не и две?!